Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Това е всичко, Даяна — каза Филип пренебрежително, когато Матю приключи.

— Елате, мадам — подкани ме Ален и посочи към вратата.

Будна и сама в чуждо легло, аз се вслушвах във виещия вятър и премислях случилото се. Трябваше да се справя с много лъжи, както и с болката и чувството, че съм предадена. Знаех, че Матю ме обича. Но той трябва да е бил наясно, че другите могат да оспорят клетвите ни.

Часовете минаваха и аз загубих всякаква надежда, че ще заспя. Отидох до прозореца и зачаках изгрева, като се опитвах да разбера защо плановете ни рухнаха толкова бързо. Чудех се каква роля в това бе изиграл Филип дьо Клермон и каква — тайните на Матю.

Когато на следващата сутрин вратата се отвори, видях Матю облегнат на каменната стена отсреща. По вида му отсъдих, че и той не беше спал. Матю скочи отривисто за голямо забавление на двете млади прислужници, които се разкикотиха зад мен. Не бяха свикнали да го виждат такъв разчорлен и неугледен. Лицето му се помрачи.

— Добро утро. — Пристъпих напред и полата ми с цвят на боровинки се полюшна. Също като леглото, прислужниците и практически всичко, до което се докосвах, и този тоалет принадлежеше на Луиза дьо Клермон. Парфюмът ѝ с дъх на рози и цивета[31] ми се бе сторил задушаващо силен предната нощ. Той се излъчваше от целия бродиран балдахин на леглото. Поех дълбоко чистия студен въздух и потърсих ароматите на карамфил и канела, които бяха несъмнено характерни за Матю. Част от умората се изпари от костите ми веднага щом ги надуших. Успокоена от познатата миризма, се вмъкнах в черната вълнена рокля без ръкави, която прислужниците ми подадоха. Тя ми напомняше на академична тога и топлеше доста.

Изражението на Матю се разведри, когато ме придърпа към себе си и ме целуна с възхитително внимание към детайла. Прислужниците продължиха да се кикотят и да правят насърчителни — според него — забележки. Внезапното течение около глезените ми подсказа, че е пристигнал нов свидетел. Устните ни се отлепиха.

— Прекалено голям си да се натискаш по коридорите, Матю — подхвърли баща му, показал се от съседната стая. — Дванайсети век не ти се отрази добре, а и ти позволявахме да четеш прекалено много поезия. Стегни се, преди някой да те е видял, моля те, и заведи Даяна долу. Тя мирише на кошер в лятна нощ и на домакинството ще му трябва известно време да свикне с аромата ѝ. Не искаме да се пролива излишно кръв.

— Шансовете за това ще отслабнат, ако спреш да се месиш. Да ни разделят е абсурдно — каза Матю, като ме стисна за лакътя. — Ние сме съпрузи.

— Не сте, и слава богу. Слизайте долу, идвам след малко. — Той поклати тъжно глава и се оттегли.

Матю стискаше устни, когато седнахме един срещу друг на една от дългите маси в студената главна зала. В този час там имаше малко хора, а и те бързо си тръгнаха, когато видяха отблъскващото му изражение. Сложиха пред мен топъл хляб от фурната и вино с подправки. Не беше чай, но щеше да свърши работа. Матю ме изчака да отпия първата си дълга глътка и тогава проговори:

— Видях се с баща си. Тръгваме си веднага.

Стиснах по-силно чашата, но не отговорих. Във виното плуваха парченца портокалова кора, напоени с топлата напитка. Цитрусовият аромат я правеше да изглежда по-подходяща сутрин.

Матю се огледа из стаята с изопната физиономия.

— Не беше разумно да идваме тук.

— А къде да отидем? Вали сняг. Ако се върнем в Удсток, селото ще ме завлече при някой съдия с обвинения в магьосничество. Може в Сет-Тур да трябва да спим отделно и да се съобразяваме с баща ти, но той сигурно ще успее да намери вещица, която да ми помогне. — Досега прибързаните решения на Матю не се бяха увенчали с успех.

— Филип обича да се меси. Колкото до вещицата, той не обича твоите хора повече от маман. — Огледа одрасканата дървена маса и изстърга восъка, който бе покапал в една от пукнатините. — Къщата ми в Милано може да свърши работа. Ще изкараме там Коледа. Италианските вещици имат сравнително добра репутация, бива ги в магиите и са известни с необичайната си прозорливост.

— В никакъв случай не и Милано. — Филип ни връхлетя като ураган и седна на пейката до мен. Матю внимаваше колко бързо се движи, за да щади топлокръвните. Същото правеха Мириам, Маркъс, Март и дори Изабо. Баща му не беше толкова загрижен за другите.

— Показах ти синовната си обич, Филип — заяви рязко Матю. — Няма причина да се бавим и в Милано ще сме добре. Даяна знае езика, който се говори в Тоскана.