Дебора Харкнес - Нощна сянка

Матю нямаше нужда да вижда как нишките на времето се разплитат в ъгъла, за да разбере, че нещо не е наред. Щом той вече подозираше, че с магическите ми способности се случва нещо, нямаше как да го скрия от вещицата, която скоро щеше да пристигне.

Камбаните на църквата «Дева Мария» биха на точен час и тихото им мелодично ехо се разнасяше още дълго, след като спряха. Във въздуха се носеше аромат на дюли, розмарин и лавандула. Бях качена на неудобен дървен стол сред множество рокли, фусти, ръкави, поли и стегнати корсети. Животът ми на кариеристка от 21-и век си отиваше с всяко затягане на връзките около гръдния ми кош. Взирах се в сумрака навън, в капките студен дъжд, които полепваха по стъклата на прозорците.

— Elle est ici[14] — обяви Пиер и метна поглед към мен. — Вещицата е тук да се види с мадам.

— Най-накрая — въздъхна Матю.

Приятелите му нямаха търпение да ми намерят същество от моя вид. Предложенията им показваха общо неуважение към жените, вещиците и всички, които нямаха университетско образование. Хенри смяташе, че Лондон предлага най-плодородната почва за издирването им, но Уолтър го увери, че няма как да ме скрият от суеверните съседи в пренаселения град. Джордж се чудеше дали учените в Оксфорд могат да бъдат убедени да помогнат със знанията си, тъй като поне те имаха надеждни интелектуални способности. Том и Матю подложиха на унищожителна критика тамошните философи и тази идея също бе отхвърлена. Кит смяташе за неразумно да се доверяваме на която и да е жена, затова състави списък от местни господа, които може би щяха да се съгласят да ме обучават. Сред тях беше пасторът на «Дева Мария», който разчиташе апокалиптични знаци в небесата, съсед-земевладелец на име Смитсън, който се занимаваше с алхимия и търсеше демон или вещица да му помагат, студент от колежа «Крайст Чърч», който плащал просрочените си дългове за учебници със съставяне на хороскопи.

Матю наложи вето над всички тези предложения и прати да повикат вдовицата Бийтън, магьосница от Удсток, която се изявяваше и като акушерка. Тя бе бедна, а освен това и жена — точно това, което Нощната школа презираше — но Матю заяви, че точно по тази причина ще си осигурим пълното ѝ съдействие. Пък и вдовицата Бийтън бе единственото същество, за което се твърдеше, че има магически способности, на мили наоколо. Всички останали избягали отдавна, защото не искали да живеят край вампир.

— Може би не е добра идея да викаме вдовицата Бийтън — посочих по-късно, когато се приготвяхме да си лягаме.

— Вече го спомена — каза Матю с едва прикрито нетърпение. — Но ако тя не може да ни помогне, поне ще ни препоръча някого.

— Шестнайсети век май хич не е добро време, открито да търсиш вещица. — Опитах се да намекна на мъжете от Нощната школа, че може да последва лов на вещици, но Матю бе наясно какви ужаси предстоят. И още веднъж ме успокои.

— Процесите срещу вещиците в Челмсфорд вече са само спомен, а гоненията в Ланкшър ще започнат чак след двайсет години. Нямаше да те доведа в това време, ако знаех, че в него ще има лов на вещици в Англия. — Матю прегледа няколко писма, които Пиер му бе оставил на бюрото.

— Добре, че се занимаваш с точни науки, а не с история — казах аз безцеремонно. — Челмсфорд и Ланкшър са екстремни примери на много по-широко разпространени гонения.

— Мислиш, че един историк би схванал по-добре духа на времето от хората, които живеят в него? — вдигна скептично вежди Матю.

— Да — заявих, настръхнала. — Често го правим.

— Друго каза тази сутрин, когато не можа да разбереш защо в къщата няма вилици — отбеляза той. Истина беше, че търсих навсякъде двайсет минути, преди Пиер внимателно да ми съобщи, че тези прибори не се употребяват масово в Англия.

— Нали не си от онези, които вярват, че историците не правят нищо друго, освен да помнят дати и да търсят странни факти? — попитах. — Работата ми е да проумея защо са се случвали събитията от миналото. Когато нещо се случва току под носа ти, е трудно да видиш причините му, но ретроспекцията дава по ясна перспектива.

— Тогава се успокой, защото аз имам и опита, и перспективата — изтъкна Матю. — Разбирам страховете ти, Даяна, но решението да повикаме вдовицата Бийтън е правилно. — От тона му стана ясно, че слага край на разговора.

— През 1590 година има недостиг на храна и хората се тревожат за бъдещето си — продължих аз, като свивах пръсти и отброявах фактите. — Което означава, че търсят изкупителни жертви, за да им прехвърлят вината за лошите времена. Магьосниците и акушерките се тревожат, че могат да ги обявят за вещици, макар приятелите ти мъже да не са наясно с това.