Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Огнената вещица няма нужда от стрели. Огънят излиза от нея и пристига до целта за миг. — Баба Алсъп поклати глава. — Това са прости изтъкани магии, дете, създадени от тъга и любов. Богинята ти е дала благословията си да вземаш назаем от силите, които са ти необходими, но не и да ги владееш напълно.

— Да вземам назаем. — Замислих се върху притеснителните случки от последните месеци и магическите проблясъци, които никога не се държаха така, както се очакваше от тях. — Значи затова тези способности идват и си отиват. Те всъщност никога не са ми принадлежали.

— Никоя вещица не може да събере толкова сила в себе си, без да наруши баланса на световете. Тъкачката избира внимателно от магиите наоколо и ги използва, за да създаде нещо ново.

— Но сигурно съществуват хиляди магии, да не говорим за заклинанията и отварите. Не бих могла да създам нищо оригинално. — Прокарах ръка през челото си и мястото, на което Филип бе направил кръвната клетва, ми се стори хладно на пипане.

— Всички магии идват отнякъде, Даяна — миг на нужда, копнеж, предизвикателство, което никой досега не е срещал. И също така те са създадени от някого.

— Първата вещица — прошепнах аз. Някои от свръхестествените същества вярваха, че Ашмол 782 е първата тетрадка, в която за записвани магии, че е книга, съдържаща първите магии и заклинания, създадени от моите себеподобни. Ето още една връзка между мен и мистериозния ръкопис. Погледнах Матю.

— Първата тъкачка — поправи ме внимателно баба Алсъп, — както и следващите след нея. Тъкачките не са просто вещици, Даяна. Сюзана е страхотна вещица, знае повече за магиите на земята и нейните недра от всяка друга сестра в Лондон. Но въпреки дарбите си, не може да сътвори нова магия. Ти можеш.

— Дори не мога да си представя как да започна — измънках отчаяно.

— Ти излюпи това пиленце — припомни ми баба Алсъп и посочи към заспалата жълта пухкава топчица.

— Но аз се опитвах да счупя яйцето! — възразих. След като вече се бях опитвала да стрелям, разбирах какъв е проблемът. Магиите ми, също като стрелите ми, не улучваха целта.

— Очевидно не. Ако просто си се опитвала да счупиш яйцето, сега щяхме да опитаме от чудесния яйчен крем на Сюзана. Имала си нещо друго предвид. — В знак на съгласие пиленцето изписука особено силно и звънливо.

Тя беше права. Наистина мислех за други неща: нашето дете, дали ще го отгледаме правилно, как да го опазим.

Баба Алсъп кимна.

— Така си и мислех.

— Не казах нищо на глас, не изпълних никакъв ритуал, не забърках нищо. — Продължавах да се придържам към това, което Сара ме бе научила за занаята. — Само си задавах въпроси. Те дори не бяха и особено добри въпроси.

— Магията започва с желанието. Думите идват по-късно — обясни баба Алсъп. — Дори тогава тъкачката не може да сведе магията до няколко думи, които другите вещици да използват. Някои се съпротивляват, колкото и усърдно да опитваме. Можем да ги правим само ние. Затова се страхуват от нас.

— «В началото бе липса и желание» — промълвих. Минало и настояще отново се сблъскаха, докато повтарях началото на стиха от първата страница на Ашмол 782, която някой бе пратил на родителите ми. Този път, когато ъглите светнаха и огряха прашинките в нюанси на синьото и златното, не извърнах очи. Не го направи и баба Алсъп. Погледите на Матю и Сюзана проследиха нашите, но никой от тях не видя нещо необичайно.

— Точно така. Виждаш ли как времето усеща липсата ти и те иска обратно, за да се втъчеш в предишния си живот. — Тя се усмихна и запляска с ръце, сякаш ѝ бях нарисувала с пастели красива картина, която тя възнамеряваше да окачи на вратата на хладилника. — Разбира се, времето не е готово засега за теб. Ако беше, синьото щеше да е много по-ярко.

— Казваш го сякаш е възможно да се съчетаят магията и вещерският занаят, а те са отделни — заявих колебливо, все още бях объркана. — Вещерството е в заклинанията, а магията е наследена власт над някоя стихия като въздуха и огъня.

— Кой те научи на тези глупости? — Баба Алсъп изсумтя, а Сюзана ме зяпна ужасена. — Магията и вещерският занаят са две отделни пътеки, които се кръстосват в гората. Тъкачката може да стои на кръстопътя, стъпила с единия крак на едната, а с другия — на другата пътека. Тя заема мястото между тях, където силите са най-мощни.

Времето протестира срещу това откровение със силен вик.

— «Дете помежду им, вещица наполовина» — промърморих като в транс. Духът на Бриджит Бишъп ме бе предупредил за опасностите, свързани с подобно уязвимо положение. — Преди да дойда тук, духът на една от прабабите ми, Бриджит Бишъп, ми каза, че това е съдбата ми. Сигурно е знаела, че съм тъкачка.