Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Не се чувствам обиден, бабо Алсъп. Но ако отнесете въпроса пред старейшините, самоличността на Даяна ще стане известна на цял Лондон. — Матю се изправи. — Не мога да го позволя.

— Всяка вещица в града вече е чула за съпругата ви. Новините пътуват бързо тук, не и без приноса на приятеля ви Кристофър Марлоу — подхвърли баба Алсъп и изви шия, за да срещне погледа му. — Седнете, господин Ройдън. Старите ми кокали вече не се огъват толкова лесно.

За моя изненада Матю седна.

— Вещиците в Лондон все още не знаят, че си тъкачка Даяна, и това е най-важното — продължи баба Алсъп. — Съветът ще трябва да бъде уведомен, разбира се. Когато другите вещици чуят, че си викана от старейшините, те ще предположат, че си била порицана заради връзката ти с господин Ройдън или че по някакъв начин си била омагьосана, за да не получи той достъп до кръвта и силата ти.

— Независимо от решението им, ти ще останеш ли моя учителка? — Бях свикнала другите вещици да ми се подиграват и не се надявах, че лондонските ми себеподобни ще одобрят връзката ми с Матю. Не ми пукаше дали Марджъри Купър, Елизабет Джаксън или Катрин Стрийтър (които да бяха те) щяха да станат част от учебната програма на баба Алсъп. Но баба Алсъп беше различна. Исках нейната помощ и приятелство.

— Аз съм последната от този вид в Лондон и една от само трите тъкачки в тази част на света. Шотландската тъкачка Агнес Сампсън е в затвора в Единбург. Никой няма вест от ирландската тъкачка от години. Съветът няма друг избор, освен да ме остави да те наставлявам — увери ме баба Алсъп.

— Кога ще се съберат вещиците? — попитах я.

— При първа възможност — обеща старицата.

— Ще сме готови да се срещнем с тях — увери я Матю.

— Има някои неща, които съпругата ви трябва сама да свърши, господин Ройдън. Да износи бебето и да се срещне със Съвета са две от тях — отвърна баба Алсъп. — Знам, че на кръвопийците им е трудно да се доверяват, но заради нея трябва да опитате.

— Имам доверие на съпругата си. Ти видя какво са ѝ сторили вещиците, затова не би трябвало да си учудена, че нямам доверие на себеподобните ѝ — отбеляза Матю.

— Трябва да опитате — повтори баба Алсъп. — Не можете да обидите Съвета. Ако го направите, Хабърд ще трябва да се намеси. Съветът няма да понесе още една обида и ще настоява за намеса на Паството. Без значение какви разногласия имаме, никой в тази стая не иска вниманието на Паството да се насочва към Лондон, господин Ройдън.

Матю изгледа баба Алсъп. Накрая кимна.

— Добре, бабо.

Аз бях тъкачка.

Скоро щях да стана и майка.

«Дете помежду им, вещица наполовина», прошепна призрачният глас на Бриджит Бишъп.

Дълбоката въздишка на Матю ми подсказа, че е доловил промяна в миризмата ми.

— Даяна е уморена и трябва да се прибира.

— Не е уморена, а уплашена. Времето на страх премина, Даяна. Трябва да се изправиш лице в лице с истинската си същност — каза баба Алсъп с леко съжаление.

Ала тревогата ми продължи да расте дори когато се прибрахме на сигурно място в «Еленът и короната». Когато влязохме, Матю свали ватирания си жакет. Уви го около раменете ми, опитваше се да ме предпази от студа. Дрехата излъчваше аромата му на карамфил и канела, но по нея бяха останали следи и от дима в огнището на Сюзана и влажния лондонски въздух.

— Аз съм тъкачка. — Може би продължавах да го повтарям, за да го проумея. — Но не знам както означава това, дори вече не знам коя съм.

— Ти си Даяна Бишъп, историчка, вещица. — Хвана ме за раменете. — Това си ти, без значение какво си била преди или можеш да станеш някой ден. И също така си моят живот.

— Твоя съпруга — поправих го.

— Моят живот — повтори той. — Не си само сърцето ми, но и неговият пулс. Преди живеех в тъмнина, като сянката на баба Алсъп. — Акцентът му се засили, гласът му бе натежал от чувства.

— Би трябвало да чувствам облекчение, след като най-накрая научих истината — казах през тракащи зъби, докато лягах в леглото. Студът сякаш се бе просмукал до мозъка на костите ми. — Цял живот се чудя защо съм различна. Сега вече знам, но това не ми помага.

— Някой ден и това ще стане — обеща ми Матю и легна до мен под завивките. Обви ръце около мен. Преплетохме краката си като корени на дърво, всеки се притискаше в другия и търсеше подкрепа, телата ни се сближаваха все повече и повече. Дълбоко в мен веригата, която някак си бях изковала от любов и копнеж по някого, когото предстоеше да срещна, се сви и се втечни. Беше силна и неразрушима, пълна с живителни сокове, които течаха непрекъснато от вещицата към вампира и обратно. Скоро вече не се чувствах извън равновесие, а блажено и напълно фокусирана. Поех дълбоко дъх, след това още един. Когато се опитах да се отдръпна, Матю отказа да ме пусне.