Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Както и родителите ти — кимна баба Алсъп. — Виждам последните останали нишки от тяхната магия. Баща ти също е бил тъкач. Той е знаел, че ще следваш неговата пътека.

— Баща ѝ? — учуди се Матю.

— Тъкачите рядко са мъже, бабо Алсъп — предупреди я Сюзана.

— Бащата на Даяна е бил тъкач с огромен талант, но без никакво обучение. Неговата магия е събирана на парче, не е правилно изтъкана. Все пак е направена с любов и за времето си е изпълнила целта, също като веригата, която те свързва с твоя кръвопиец, Даяна. — Веригата беше тайното ми оръжие, което ми даваше спокойствието, че съм едно с Матю в най-мрачните ми моменти.

— Бриджит ми каза и нещо друго в онази нощ: «Нямаш път напред, в който него да го няма». Сигурно е знаела и за Матю — признах аз.

— Никога не си ми казвала за този разговор, mon coeur — каза Матю по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан.

— Кръстопътищата, пътеките и неясните предсказания тогава не ми изглеждаха важни. А след всичко, което се случи после, забравих за него. — Погледнах към баба Алсъп. — Но как съм могла да правя магии, без да го знам?

— Тъкачките са обвити в тайнственост — отговори старицата. — Нямаме време да търсим отговори на всичките ти въпроси, трябва да се съсредоточим върху обучението ти как да владееш магията, която тече във вените ти.

— Моите дарби се държат зле — признах, като си спомних за спаружената дюля и съсипаните обувки на Мери. — Никога не знам какво ще се случи.

— Това не е необичайно за тъкачка, която за първи път усеща силата си. Но ти светиш и това се усеща дори от обикновените хора. — Баба Алсъп се облегна на стола си и ме разгледа. — Ако вещиците видят сиянието ти, както го видя малката Ани, може да се възползват от това. Няма да позволим ти или детето да попаднете в лапите на Хабърд. Да разчитам ли на вас да се справите с Паството? — попита тя, гледайки към Матю. Сетне кимна, приела мълчанието му за съгласие. — Много добре тогава. Ще идваш при мен в понеделник и четвъртък, Даяна. Госпожа Норман ще се среща с теб във вторник. В сряда ще викам Марджъри Купър, а в петък — Елизабет Джаксън и Катрин Стрийтър. Те ще са необходими, за да примирят огъня и водата в кръвта ти, иначе няма да можеш да произведеш нищо повече от пара.

— Може би не е много разумно да споделяме с всички тези вещици точно тази тайна, бабо — намеси се Матю.

— Господин Ройдън е прав. Вече прекалено много се шушука за вещицата. Джон Чандлър разпространява слухове за нея, за да се доближи до отец Хабърд. Със сигурност можем и само ние да я обучим — подкрепи го Сюзана.

— И кога пък ти си станала огнена вещица? — тросна ѝ се баба Алсъп. — Кръвта на детето е пълна с огън. Моите способности са свързани предимно с вятъра, а твоите идват от силата на земята. Ние не сме достатъчни, за да изпълним задачата.

— Общността ни ще привлече прекалено много внимание, ако действаме по твоя план. Ние сме тринайсет вещици, а ти предлагаш да въвлечем още пет в цялата работа. Нека някоя друга общност се заеме с госпожа Ройдън — онази от Муъргейт или може би Олдгейт.

— Общността от Олдгейт е станала прекалено голяма, Сюзана. Не може да се оправи със собствените си проблеми, да не говорим да поеме обучението на тъкачка. При това е прекалено далече, а лошият въздух край градската помийна яма влияе зле на ревматизма ми. Ще я обучим при нас, както е искала и богинята.

— Аз не мога… — започна Сюзана.

— Аз съм по-висшестояща от теб, Сюзана. Ако възнамеряваш да продължиш да се съпротивляваш, ще трябва да искаш мнението на Съвета. — Атмосферата се сгъсти и натежа.

— Много добре, бабо. Ще пратя молба до Куинхид. — Сюзана сякаш се стресна от това, което каза.

— Кой е Куинхид? — попитах тихо Матю.

— Куинхид е място, не човек — промърмори той. — Но какъв е този съвет?

— Представа нямам — признах си.

— Престанете да шепнете — скара ни се баба Алсъп и поклати раздразнено глава. — Заради магията на прозорците и вратите, шепотът ви разтриса въздуха и ми реже ушите.

След като атмосферата се успокои, старицата продължи:

— Сюзана постави под съмнение авторитета ми. Тъй като съм водачка на общността Гарликхайт, както и старейшина от Винтри, госпожа Норман трябва да представи случая пред другите старейшини в Лондон. Те ще решат как да постъпим. Така правят винаги, когато има разногласия между вещици. Старейшините са двайсет и шест и формират Съвета.

— Значи е просто въпрос на политика? — попитах аз.

— Политика и благоразумие. Без механизъм за разрешаване на собствените ни спорове, отец Хабърд щеше да впие кръвопийските си пръсти още повече в делата ни — каза баба Алсъп. — Съжалявам, ако съм ви обидила, господине.