Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Тази е странна, нали? — прошепна Джефри, който надничаше през рамото на баба Алсъп.

— Джефри! — скара му се Сюзана, засрамена от поведението на сина си. — Госпожо Ройдън, ако обичате.

— Добре де! Госпожа Ройдън е странна — повтори Джефри без никакви угризения. Сложи длани на коленете си и се наведе още повече.

— Какво виждаш, млади Джефри? — попита баба Алсъп.

— Тя… госпожа Ройдън… е във всички цветове на дъгата. Вещерското ѝ око е синьо, а останалото е зелено и сребърно, като богинята. А защо има червен и черен нюанс там? — Момчето посочи челото ми.

— Това е кръвопийски знак — обясни баба Алсъп и го поглади с пръстите си. — Той ни казва, че тя принадлежи на семейството на господин Ройдън. Винаги, когато видиш нещо подобно, Джефри — а то се среща доста рядко — трябва да се отнасяш към него като към предупреждение. Кръвопиецът, който го е направил, няма да е никак доволен, ако навредиш на топлокръвното същество, което е белязал.

— Боли ли? — почуди се детето.

— Джефри! — извика отново Сюзана. — Знаеш, че не бива да тормозиш баба Алсъп с въпроси.

— Чака ни мрачно бъдеще, ако децата престанат да задават въпроси, Сюзана — отбеляза баба Алсъп.

— Кръвта на кръвопиеца може да лекува, но не вреди — казах аз на момчето, преди баба Алсъп да успее да му отговори. Нямаше нужда още един магьосник да израсне в страх от това, което не разбира. Очите ми се плъзнаха към Матю, който ме бе белязал много по-дълбоко от кръвната клетва на баща му. Той нямаше нищо против прегледа на баба Алсъп да продължи — поне засега — но не откъсваше поглед от старицата. Успях да събера сили да се усмихна и неговите устни леко се разтеглиха в отговор.

— О! — Джефри не изглеждаше много заинтригуван от този вид информация. — Може ли пак да излъчите това сияние, госпожо Ройдън? — За тяхно съжаление момчетата бяха изпуснали демонстрацията на магическа енергия.

Баба Алсъп допря изкривения си пръст до устните на момчето и го накара да млъкне.

— Трябва говоря веднага с Ани. След като приключим, човекът на господин Ройдън ще заведе и трима ви на реката. Като се върнете, можете да ме питате каквото си искате.

Матю кимна към вратата и Пиер прегърна двамата си малки повереници. Хвърли уплашен поглед към старицата и свали момчетата долу да чакат. Също като Джефри, и Пиер имаше нужда да преодолее страха си от съществата от друг вид.

— Къде е момичето? — попита баба Алсъп и се огледа.

Ани пристъпи напред.

— Тук съм, бабо.

— Кажи ни истината, Ани — настоя твърдо баба Алсъп. — Какво си обещала на Андрю Хабърд?

— Н-нищо — заекна Ани и погледът ѝ се стрелна към мен.

— Не лъжи, момиче. Това е грях — сгълча я баба Алсъп. — Изплюй камъчето.

— Трябва да му съобщя, ако господин Ройдън реши отново да напусне Лондон. И отец Хабърд праща един от своите хора, когато господинът и госпожата са още в леглото, за да ме разпитва какво се случва в къщата. — Думите на Ани се изляха наведнъж. Когато свърши да говори, тя покри устата си с ръце, сякаш не можеше да повярва, че е разкрила толкова много.

— Трябва да спазваме буквата на споразумението на Ани с Хабърд, но не и духа. — Баба Алсъп се замисли за миг. — Ако госпожа Ройдън напусне града по някаква причина, Ани ще прати вест първо на мен. Ще изчакаш един час и чак тогава ще съобщиш на Хабърд, Ани. Ако кажеш и дума на някого за случилото се тук, ще ти вържа езика със заклинание, което и тринайсет вещици няма да могат да развалят. — Ани изглеждаше оправдано ужасена от тази перспектива. — Върви при момчетата, но отвори всички врати и прозорци, преди да тръгнеш. Ще пратя да те повикат, когато стане време да се връщаш.

Докато отваряше капаците и вратите, изражението на Ани беше едновременно извинително и ужасено, затова ѝ кимнах насърчително. Горкото дете не беше в позиция да се опълчи на Хабърд и бе направило каквото може, за да оцелее. Тя хвърли още един уплашен поглед към Матю, чието отношение към нея бе подчертано хладно, и излезе.

Най-накрая, когато къщата утихна и около раменете и глезените ми се извиха течения, Матю заговори. Той все още се подпираше на вратата и черните му дрехи поглъщаха и малкото светлина в къщата.

— Можеш ли да ни помогнеш, бабо Алсъп? — Любезният му тон нямаше нищо общо с презрението, с което се отнасяше към вдовицата Бийтън.

— Мисля, че да, господин Ройдън — отвърна баба Алсъп.

— Моля, настанете се — покани го Сюзана и посочи една близка табуретка. Уви, имаше малка вероятност мъж с ръста на Матю да се настани удобно на малко трикрако столче, но той го възседна, без да се оплаква. — Съпругът ми спи в съседната стая. Не бива да дочува кръвопиеца, нито пък разговора ни.