Дебора Харкнес - Книгата на живота

— Даяна? — отново повика Матю, този път от прага. — Какво има? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Наистина бях видяла призрак, но сега не беше времето да разказвам на Матю. Плачеше ми се, но Филип искаше радост, а не тъга.

— Потанцувай с мен — казах, преди да се е отронила и една сълза.

Матю ме взе в обятията си. Краката му се задвижеха по пода и ни понесоха от салона в голямата зала. Не задаваше въпроси, въпреки че отговорите бяха в очите ми.

Настъпих го.

— Извинявай.

— Пак се опитваш да водиш — промърмори той. Целуна ме по устните, след което ме завъртя. — А в момента работата ти е да следваш.

— Забравих — засмях се.

— Значи ще се наложи да ти го припомням по-често. — Матю ме притисна силно до себе си. Целувката му беше достатъчно груба, за да е предупреждение, и достатъчно сладка, за да е обещание.

Филип беше прав, помислих си, докато излизахме в градината.

Независимо дали водех или следвах, никога нямаше да съм сама в свят, в който го имаше и Матю.

Слънце в Близнаци

Знакът на Близнаците е знак на партньорство

между съпруг и съпруга и на всички други въпроси,

зависещи от вярата.

Роденият под този знак има добро и честно сърце

и чудесно остроумие,

които ще му помогнат да научи много неща.

Той бързо ще се гневи, но и бързо ще му минава.

Говори дръзко дори пред принца.

Той е големият лицемер,

разпространител на духовити измислици и лъжи.

Ще си навлече много беди поради жена си,

но ще победи враговете си.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 8

— Извинете за безпокойството, професор Бишъп.

Вдигнах глава от ръкописа. Читалнята на Кралското дружество беше залята от слънчева светлина. Изсипваше се през високите, разделени на множество панели прозорци и се разливаше по просторните маси за четене.

— Един от колегите ме помоли да ви дам това. — Библиотекарят ми връчи плик с емблемата на Кралското дружество. Отпред някой беше написал името ми с черно мастило и характерен почерк. Кимнах в знак на благодарност.

Вътре беше старата сребърна монета на Филип — същата, която е изпращал, за да се увери, че някой се е върнал у дома или е изпълнил нарежданията му. Бях намерила ново приложение за нея, което помагаше на Матю да контролира кръвожадността си, когато се завърнах към по-активен живот. Състоянието на съпруга ми постепенно се подобряваше след изпитанието с Бенджамин, но нравът му си оставаше избухлив и гневът му лесно се разпалваше. За пълното му възстановяване бе нужно време. Ако нуждата на Матю от мен достигаше опасни нива, беше достатъчно само да ми изпрати монетата и аз веднага отивах при него.

Върнах ръкописа на дежурния библиотекар и му благодарих за помощта. Беше краят на първата ми цяла седмица в архивите — проба, за да видя как магията ми реагира на чести контакти с толкова много стари текстове и блестящи, макар и мъртви, интелекти. Матю не беше единственият, който се бореше за контрол, и имах няколко трудни момента, когато ми се струваше невъзможно да се върна към любимата си работа, но всеки допълнителен ден правеше целта ми все по-постижима.

От изправянето ми пред Паството през април бях започнала да схващам самата себе си като сложна плетка, а не просто като вървящ палимпсест. Тялото ми бе гоблен от вещица, демон и вампир. Някои от съставящите ме нишки бяха чиста сила, символизирана от неясната форма на Кора. Някои черпеха от умението, представено от вървите ми на тъкачка. Останалите бяха изпредени от познанието, съдържащо се в Книгата на живота. Всеки възел ми даваше силата да използвам стрелата на богинята за правосъдие, вместо да се стремя към отмъщение или власт.

Матю ме чакаше във фоайето, когато слязох по централното стълбище на библиотеката на приземния етаж. Погледът му охлади кожата ми и сгорещи кръвта ми, както ставаше винаги. Пуснах монетата в очакващата му длан.

— Всичко наред ли е, mon coeur ? — попита той, преди да ме целуне за поздрав.

— Съвсем наред. — Оправих ревера на черното му сако — малък знак за притежание. Днес Матю се беше облякъл като изтъкнат професор, със стоманеносиви панталони, безупречна бяла риза и фино вълнено сако. Аз бях избрала вратовръзката. Хамиш му я беше подарил миналата Коледа и сиво-зелените шарки съответстваха на променящите се цветове на очите му. — Как мина?