Дебора Харкнес - Книгата на живота

— Може би е по-добре останалите от Паството да не знаят за ролята на Жербер — каза той.

— По-добре за кого? — остро възразих. — Искам това създание да бъде разобличено и наказано.

— Но наказанията на Паството са толкова разочароващо незадоволителни — с блеснали очи подхвърли Изабо. — Твърде много приказки. Твърде малко болка. Ако искаш наказание, остави го на мен.

Ноктите й остъргаха плота и аз потръпнах.

— Ти стори достатъчно, maman — каза Матю и я изгледа предупредително.

— О, това ли. — Изабо махна пренебрежително с ръка. — Жербер беше много невъзпитано момче. Но заради това той ще съдейства на Даяна утре. Ще откриеш, че Жербер Орийак е изцяло на твоя страна, дъще.

Стоварих се тежко върху един от столовете.

— Докато е била заложница в дома на Жербер, тя и Натаниел решили да подушат наоколо — обясни Матю. — Оттогава следят електронната поща и интернет активността му.

— Даяна, знаеш ли, че нищо, което попадне в интернет, не умира? А продължава да си живее, също като вампир. — Изабо изглеждаше искрено очарована от сравнението.

— И какво? — Още нямах представа накъде води всичко това.

— Жербер не просто си пада по вещици — каза Изабо. — Той е имал и върволица демони любовници. Една от тях все още живее във Вила дела Скала в Рим, в разкошни и доста проветриви апартаменти, които той й купил през седемнайсети век.

— Чакай малко. Седемнайсети век ли? — Опитах се да мисля логично, но това бе трудна задача, щом Изабо изглеждаше досущ като Табита, след като е изяла мишка.

— Жербер не само се е „забърквал“ с демони, но и превърнал един от тях във вампир. Подобно нещо е строго забранено, при това не от съглашението, а от вампирския закон. При това напълно основателно, след като вече знаем какво предизвиква кръвожадността — обясни Матю. — Дори Филип не е знаел за нея, макар да е бил наясно за някои други любовници демони на Жербер.

— И сме го изнудили с това, така ли? — попитах.

— „Изнудване“ е толкова грозна дума — сви устни Изабо. — Лично аз предпочитам да мисля, че Галоуглас е бил изключително убедителен, когато се отбил снощи през Анж-Дешу, за да пожелае на Жербер лек път.

— Не искам някаква секретна операция на Дьо Клермон срещу Жербер. Искам светът да узнае що за змия е той — заявих. — Искам да го бия честно и в открита битка.

— Не се безпокой. Целият свят ще научи. Един ден. Трябва да водим войните една след друга, ma lionne . — Матю смекчи заповедническия тон на забележката си с целувка и чаша чай.

— Филип предпочиташе лова пред войната. — Изабо сниши глас, сякаш не искаше Бека и Филип да чуят следващите й думи. — Разбираш ли, когато ловуваш, ти си играеш с жертвата, преди да я унищожиш. Точно това правим и с Жербер.

— О! — Признах си, че в това определено имаше нещо привлекателно.

— Сигурна бях, че ще разбереш. В края на краищата, нали носиш името на богинята на лова. Наслука във Венеция, скъпа моя — каза Изабо и ме потупа по ръката.

Слънце в Телец

Бикът управлява парите, кредитите,

дълговете и даровете.

Докато слънцето е в Телец,

завършете недовършените работи.

Уредете си делата,

за да не ви създават неприятности по-късно.

Ако получите неочаквана награда,

инвестирайте я за бъдещето.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 7

Венеция ми се стори много по-различна през май, отколкото през януари, и не само защото небето бе синьо, а лагуната — гладка като огледало.

Когато Матю беше в ръцете на Бенджамин, градът ми изглеждаше студен и неприветлив. Място, което исках да напусна колкото се може по-скоро. И когато го напуснах, изобщо не очаквах да се върна отново.

Но правосъдието на богинята нямаше да е пълно, докато съглашението не бъде отменено.

Така че се озовах отново в Ка’Чиаромонте, седнала на една пейка в задната градина вместо на пейка с изглед към Големия канал и чакаща отново началото на срещата на Паството.

Този път Джанет Гоуди чакаше с мен. Двете прегледахме тезата си за последен път и си представяхме какви аргументи ще бъдат изложени срещу нея, а безценните домашни костенурки на Матю се тътреха и подхлъзваха по чакълените пътеки в преследване на някой вкусен комар.

— Време е да тръгваме — обяви Маркъс точно преди камбаните да започнат да отброяват четири. Той и Фернандо щяха да ни съпроводят до Изола дела Стела. По-рано двете с Джанет се опитахме да уверим останалите от фамилията, че спокойно ще се оправим и сами, но Матю не искаше и да чуе.