Дебора Харкнес - Книгата на живота

Щом двамата влязоха и Матю се увери, че изследователският екип в Ню Хейвън процъфтява, Крис ми връчи дебел плик.

— Права беше — рече той. — Добра работа, професор Бишъп.

Притиснах пакета към гърдите си, залята от огромна вълна на облекчение. После го предадох на Матю.

Той скъса плика и погледът му се втурна по текста и черно-белите идеограми към него. После вдигна глава, зяпнал от изумление.

— Аз също бях изненадана — призна Мириам. — Истината все щеше да ни убягва, ако продължавахме да подхождаме към демоните, вампирите и вещиците като към отделни видове, далечно свързани с човешките същества, но различаващи се помежду си.

— Тогава Даяна ни каза, че Книгата на живота говори за онова, което ни свързва, а не за това, което ни разделя — продължи Крис. — Тя ни помоли да сравним нейния геном с генома на демон и с геномите на другите вещици.

— Всичко беше в хромозомата на създанията и се криеше пред очите ни — добави Мириам.

— Не разбирам — с объркана физиономия призна Сара.

— Даяна е успяла да зачене от Матю, защото и двамата носят в себе си демонична кръв — обясни Крис. — Твърде рано е да се твърди със сигурност, но хипотезата ни е, че тъкачите са потомци на древни съюзи между вещици и демони. Вампирите с кръвожадност като Матю се появяват, когато вампир с болестта създава друг вампир от човек с малко демонична ДНК.

— Не открихме много демонично присъствие в пробите на Изабо, нито на Маркъс — отбеляза Мириам. — Това обяснява защо болестта никога не се е проявявала при тях, както при Матю или Бенджамин.

— Но майката на Стивън Проктър беше човек — изтъкна Сара. — Абсолютен трън в задника — прощавай, Даяна, — но определено в нея нямаше нищо демонско.

— Не е нужно да има непосредствена връзка — каза Мириам. — Достатъчно е наличието на достатъчно демонична ДНК в сместа, за да се задействат гените на тъкача и на кръвожадността. Възможно е някой от далечните предшественици на Стивън да е бил демон. Както каза Крис, резултатите са доста първични. Ще ни трябват десетилетия, за да ги разберем напълно.

— И още нещо, бебето Маргарет също е тъкачка. — Крис посочи доклада в ръцете на Матю. — Трийсета страница. Няма място за съмнение.

— Питам се дали затова Ем беше така категорична, че Маргарет не бива да попада в ръцете на Нокс — замислено рече Сара. — Може би е открила това по някакъв начин.

— Тази информация ще разтърси Паството до основите му — казах.

— Нещо повече от това. Науката прави съглашението напълно безсмислено — подчерта Матю. — Ние не сме отделни видове.

— Значи сме просто различни раси, така ли? — попитах. — Това прави аргумента ни за кръстосването още по-силен.

— Трябва да наваксаш с четенето, професор Бишъп — с усмивка рече Крис. — Расовата идентичност няма биологична основа, поне не такава, която да се приема от повечето учени. — Матю ми беше казал нещо подобно преди много време в Оксфорд.

— Но това означава... — Млъкнах.

— Че в крайна сметка не сте никакви чудовища. Няма такива неща като демони, вампири и вещици. Не и от биологична гледна точка. Вие сте просто човешки същества с някои различия. — Крис се ухили. — Кажи на Паството да си натикат това в лулите и да го изпушат.

Не използвах точно тези думи в заключението на огромното досие, което изпратихме във Венеция преди срещата на Паството, но крайният резултат бе в същия смисъл.

Дните на съглашението бяха изтекли.

И ако Паството искаше да продължи да функционира, то трябваше да намери някакъв по-добър начин да си запълва времето, вместо да пази границите между демон, вампир, вещица и човек.

Но когато на сутринта преди заминаването си за Венеция отидох в библиотеката, открих нещо, което беше оставено извън документацията.

Докато правехме проучванията си, бе невъзможно да подминем лепкавите следи от пръстите на Жербер. Той сякаш се спотайваше в полетата на всеки документ и всяко доказателство. Трудно беше да се припише каквото и да било на него, но косвените доказателства бяха ясни — Жербер Орийак е знаел от известно време за специалните способности на тъкачите. Дори е държал един тъкач като свой роб — вещицата Меридиана, която го проклела, докато умирала. И той е давал на Бенджамин Фукс информация за Дьо Клермон от векове. Филип го разкрил и се изправил срещу него малко преди да замине на последната си мисия в нацистка Германия.

— Защо тази информация за Жербер не замина за Венеция? — ядосано попитах Матю, когато най-сетне го открих в кухнята, където ми правеше чай. Изабо беше с него и си играеше с Филип и Бека.