Сергей Лукяненко: Нов патрул

— Социалната депривация спомага… — промърморих аз.

— А аз съм чувал версията, че татковците усещат подсъзнателно, че детето е Различен, и напускат семейството — каза Семьон. — Накратко казано — страх ги е… Толкови живеят наблизо, до Водния стадион… ще отскочим ли?

— Не, Семьоне, няма да дойда — поклатих глава аз. — Ти и сам ще се справиш прекрасно.

Семьон ме погледна въпросително.

— О, всичко е наред! — казах аз твърдо. — Не се бой, не изпадам в истерия. Не отивам да запивам и не кроя планове да напусна Патрула. Отивам на летището да пообиколя там. Всичко е някак нередно, разбираш ли? Момче пророк изрича мъгливи пророчества, самолет, който би трябвало да падне, не се разбива… нещо не е наред!

— Хесер вече изпрати инспекция на „Шереметиево“ — уведоми ме Семьон.

Гласът му беше някак ехиден.

— Кого изпрати?

— Лас.

— Ясно — кимнах аз, докато спирах пред асансьора и натисках бутона за повикване. — Тоест Хесер не очаква нищо интересно.

Лас беше нетипичен Различен. Като се започне с това, че по-рано той нямаше никакви способности на Различен и такива не би трябвало да се появят. Но преди няколко години му се случи да изпита въздействието на заклинание от древната магическа книга „Фуаран“. Вампирът Костя, мой някогашен съсед и дори приятел, демонстрира на Лас, че с помощта на книгата е способен да превръща хората в Различни…

Най-странно ми се струваше дори не това, че Лас се превърна в Различен, а че се превърна в Светъл Различен. Не беше злодей, но имаше специфично чувство за хумор… а и възгледите му за живота биха прилягали по-скоро на Тъмен. Работата в Нощния патрул, към която той, изглежда, се отнасяше като към поредната шега, не го беше променила особено.

Но той беше слаб Различен. Началното, седмо равнище, с неопределени перспективи да израсне до пето-шесто (впрочем, Лас не се напъваше особено да реализира тази цел).

— Не бих казал — възрази Семьон. — Хесер не очаква нищо интересно в магически план. Ти нали беше там, не забеляза нищо. Самият ти си Висш…

Намръщих се.

— Висш, висш — рече дружелюбно Семьон. — Нямаш много опит, но имаш способности. Така че е безполезно да се дълбае в тази посока. А Лас ще погледне по друг начин на ситуацията. На практика — от гледната точка на човек. Главата му работи доста парадоксално… току-виж вземе да забележи нещо?

— Точно затова трябва да отидем двамата — казах аз. — А ти дерзай, инициирай пророка.

— Стани, и виж, и слушай 6 6 „Стани, пророк, и виж, и слушай“ — откъс от стихотворението на Пушкин „Пророк“ (превод Хенри Левенсон). — Бел.прев. … — Семьон влезе пръв в най-накрая пристигналия асансьор, и въздъхна — Ох, не обичам пророци и предсказатели. Изтърсят нещо по твой адрес — и после ходиш като глупак, размишляваш какво са имали предвид. Понякога такива страхотии си съчиняваш, а всъщност става въпрос за някаква пълна глупост, която, пфу, не си струва вниманието!

— Благодаря — казах аз. — Не се притеснявай… напълно съм спокоен в това отношение. Виж го ти него, пророк!

— Спомням си, че при нас в Петроград имаше един предсказател — подзе с готовност Семьон. — И ето, че през илядо деветстотин и шестнайсета, в навечерието на Новата година, го питаме за перспективите. И той ни казва…

Успях да хвана Лас на двора, тъкмо когато сядаше в идеално измитата си мазда. При появата ми той искрено се зарадва.

— Антоне, нали не си много зает?

— Ами…

— Защо не отскочиш с мен до Шарик 7 7 Шарик — прозвище на летище „Шереметиево“. — Бел.прев. ? Борис Игнатиевич ме праща да мина по твоите стъпки, да потърся нещо необичайно. Ще се включиш ли?

— Какво да те правя… — въздъхнах аз, сядайки на седалката до него. — Ще дойда. Ще си ми задължен, ясно ти е.

— То се знае — зарадва се Лас, палейки колата. — Нещо съм зле с времето, и без това днес ми се наложи да си променям плановете.

— Какви планове? — попитах, докато излизахме от паркинга.

— Ами, такова… — Лас леко се смути. — Днес се канех да се кръщавам.

— Какво?! — стори ми се, че ми се е причуло.

— Да се кръщавам — повтори Лас, гледайки в пътя. — Какво? Нали и ние можем да се кръщаваме?

— Кои „ние“? — уточних аз за всеки случай.

— Различните!

— Може, разбира се — отвърнах. — Това са един вид… духовни дела. Магията си е магия, а вярата…

Лас сякаш се отприщи:

— Ето и аз взех, че си помислих — дявол знае как там ще погледнат на това, че се занимавам с магия… аз по принцип винаги съм бил агностик, е, по-точно, екуменист с широк профил, но в един момент си помислих… по-добре да взема да се кръстя, за по-сигурно.