Сергей Лукяненко: Нов патрул

Пастухов се извърна и бавно се наведе за запалката. Мъжът с очи на куче пазач мина покрай него, без да му обърне никакво внимание.

— Пи ли снощи? — попита Бисат със съчувствие.

— Кой? — измънка Пастухов. — А… не, просто запалката е хлъзгава…

— Ръцете ти треперят и целият си пребледнял — отбеляза партньорът му.

Пастухов най-накрая му даде огънче и с крайчеца на окото си видя как мъжът отива към паркинга. Извади цигара и си я запали сам — без да дочака Бисат.

— Странен си нещо… — рече Бисат.

— Да, подпийнах снощи — промърмори Пастухов. Погледна отново към сградата на летището.

Сега оттам излизаше „вълк“. С уверен хищнически поглед и твърда походка. Пастухов се извърна.

— Трябва да ядеш хаш 4 4 Хаш — кавказко ястие, подобно на пачата, но с говежди вместо свински крака. — Бел.прев. сутрин — рече наставнически Бисат. — Само че истински хаш, от нашия. Арменският е отрова!

— Абсолютно еднакви са — отговори Пастухов, както обикновено.

Бисат се изплю презрително и поклати глава:

— Само на вид. А всъщност са напълно различни.

— Всъщност може и да са различни, но в действителност са еднакви — отговори Дима, гледайки подир „вълка“, който също тръгна към паркинга.

Бисат се обиди и млъкна.

Пастухов допуши цигарата с няколко дръпвания и отново погледна към вратата на летището.

Първата му реакция беше да се ядоса и даже да се възмути: „Какво, да не са си спретнали там купон?“.

После дойде страхът.

Този, който излезе през плъзгащите се врати и сега замислено се озърташе, не беше нито „куче“, нито „вълк“. Беше някакъв друг. Трети.

Такъв, който яде „вълци“ на закуска и „кучета“ на обяд. И си оставя най-вкусното за вечеря.

Пастухов кой знае защо го квалифицира като „тигър“. А на глас каза:

— Сви ме стомахът… отивам до клозета.

— Иди, аз ще попуша — отговори партньорът му, все още обидено.

Щеше да е странно Пастухов да вика Бисат със себе си в тоалетната. Нямаше време да му обяснява или да измисля нещо. Обърна се и бързо се отдалечи, оставяйки Искендеров на пътя на тигъра. „Какво ще му направи — просто ще мине покрай него и това е…“ — опитваше се сам да се успокои.

Обърна се чак на влизане в залата на летището.

Точно навреме, за да види как Бисат, небрежно козирувайки, спира „тигъра“. Партньорът му, разбира се, не ги различаваше, не ги усещаше — не беше имал в миналото такъв инцидент като Пастухов. Но сега дори той усети нещо с онази милиционерска интуиция, която понякога помага да извадиш от тълпата някой невзрачен човечец, който има пушкало в таен кобур или нож в джоба.

Пастухов осъзна, че наистина го е свил стомахът. И се шмугна в безопасната, шумна, изпълнена с хора и куфари вътрешност на летището.

Тъй като беше добър полицай, той се срамуваше. Но още повече се страхуваше.

— Относно сутрешното произшествие — Городецки ще доложи каква е ситуацията — каза Хесер, без да откъсва поглед от книжата.

Изправих се. Улових съчувствения поглед на Семьон. Започнах:

— Преди два часа изпратих за полета до Ню Йорк господин Уорнс. След като колегата ни премина през регистрацията и отиде да си купи водка от безмитния магазин…

— Вие какво, да не минахте с него след паспортната проверка, Городецки? — осведоми се Хесер, без да вдига поглед.

— Е, да.

— Защо?

— За да се уверя, че всичко с него ще е наред — изкашлях се аз. — Е, и да си купя това-онова от безмитния магазин…

— Какво именно?

— Две бутилки уиски.

— Какво… — Хесер откъсна поглед от масата.

— Шотландско. Едномалцово. „Гленливет“, дванайсетгодишно и „Гленморанжи“, осемнайсетгодишно… Но то е за подарък, аз лично смятам, че да се пие осемнайсетгодишно уиски е тежкарлък…

— От какъв зор? — изрева Хесер. — Що за… дребнави користни акции…

— Извинявайте, Борис Игнатиевич — казах аз, — но господин Уорнс пие като кон. И предпочита не „Бял кон“, а прилични едномалцови. Барът ми се изпразни. А утре ще дойде още някой гост — и Вие ще ми възложите да го приютя. Обаче заплатата не ми позволява да пазарувам уиски от „Азбука на добрия вкус“.

— Карай нататък — изрече Хесер с леден тон.

— След това седнах в бара да изпия халба бира.

— Отдавна ли пиете бира сутрин, Городецки?

— Вече четвърти ден. От момента на пристигането на Уорнс.

Семьон се изкикоти. Хесер се надигна и огледа всички, седнали на масата — десет Различни от поне трето равнище, или както казват ветераните, „ранг“.