Сергей Лукяненко - Нов патрул

— В „Семейство Симпсън“ имаше един герой, дето за всеки случай хем спазваше Съботата, хем правеше намаз — не се стърпях аз.

— Не кощунствай — каза Лас строго. — Аз сериозно… Даже специално намерих църква в Подмосковието. В Москва, казват, всички попове са корумпирани. А в провинцията са по-близо до Бога. Обадих се вчера, поговорихме… е, едни познати ме препоръчаха там… Обещаха да ме кръстят днес, и Хесер изведнъж ми даде задача…

— Нещо много си се забързал — усъмних се аз. — Изобщо, готов ли си за тайнството на кръщенето?

— Разбира се — усмихна се Лас. — Купих си кръстче, Библия за всеки случай, две иконки…

— Чакай, чакай — заинтересувах се аз. Тъкмо изскочихме на „Ленинградка“ и се понесохме към летището. Лас, както обикновено, направи на колата заклинание „Ескорт“, и бързо-бързо започнаха да ни правят път. Не знам кой от шофьорите какво виждаше — някой бърза помощ, друг — патрулка с включена сирена, трети — правителствен ескорт, окичен с буркани като глупак с мобилни телефони, но всички живо ни освобождаваха пътя. — А научи ли символа на вярата?

— Какъв символ на вярата?

— Никео-Цариградския!

— А трябва ли? — развълнува се Лас.

— Добре, свещеникът ще ти подскаже — развеселих се аз. — Купи ли си кръщелна риза?

— Защо?

— Ами, когато излезеш от купела…

— В купела потапят само бебетата, няма да влизам в него! Възрастните ги напръскват!

— Тъпак! — изрекох аз изразително. — Има специални купели за възрастни. Казват се баптистерии.

— Това при баптистите ли е?

— При всички.

Лас се замисли — карането на колата под прикритието на „Ескорта“ му позволяваше да не се напряга особено.

— А ако там има мадами?

— Те вече няма да са мадами за теб, а сестри во Христе!

— Ама ти лъжеш! — възмути се Лас. — Достатъчно, Антоне!

Извадих мобилния си телефон, замислих се за секунда и попитах:

— На кого от нашите се доверяваш?

— В духовен план ли? — уточни Лас. — Е… на Семьон ще му повярвам.

— Става — кимнах, набрах номера и пуснах високоговорителя.

— Да, Антоне? — откликна Семьон.

— Слушай, ти кръщаван ли си?

— Е, как може един руснак на моята възраст да не е кръщаван? — отвърна Семьон. — Аз съм роден по царско време…

— А сега близък ли си до православната вяра?

— Е… — Семьон явно се смути. — Ходя на църква. Понякога.

— Кажи, как кръщават възрастните?

— Обикновено — както децата. Събличаш се — и три пъти главата под водата.

— Благодаря. — Прекъснах връзката. — Разбра ли? Тома… готов за тайнството…

— Какво още ще има там?

— Обръщаш се на запад, плюеш три пъти и казваш: „Отричам се от Сатаната!“.

Лас се разкикоти.

— Е, Антоне… Малко се поувлече! С кръщенето съм съгласен, избързах! Идеалният некорумпиран поп няма да пести вода. Но заставането с лице на запад… плюенето…

Отново набрах Семьон.

— Да? — откликна той с любопитство.

— Още един въпрос. Как протича обредът по отричането от Сатаната при кръщене?

— Заставаш с лице на запад. Отчето пита дали се отричаш от Сатаната и от делата му. Три пъти се отричаш на глас, плюеш на запад…

— Благодаря! — Отново прекъснах връзката.

Лас мълчеше, вкопчен във волана и гледайки пред себе си. Вече бяхме пресекли московското Околовръстно.

— Какви други сложни моменти ще има? — почти плахо попита той.

— Потапяш се, отричаш се — започнах да изброявам с пръстите на ръката си. — И третата крачка е… имай предвид, че в църквата всичко е по три пъти, защото Бог е триединен. Третата крачка е — излизаш от купела и обикаляш тичешком църквата три пъти, обратно на часовниковата стрелка…

— Гол? — ужаси се Лес. — Без гащи?

— Разбира се. Като Адам старозаветния, безгрешен преди вкусването на плода от Дървото на познанието!

Фразата се роди спонтанно, но звучеше доста убедително.

— Ами… щом трябва… — каза тихо Лас.

— Да беше влязъл в която и да е църква — смъмрих го аз. — Дори и корумпирана. И да си беше купил книжка с пояснения.

— Неудобно ми е да влизам в църква — призна си Лас. — Не стига, че не съм кръстен, но отгоре на всичко съм и вълшебник! Мамка му, дали да не отложа кръщенето? Щом трябва да тичам гол около църквата… ще походя на фитнес, ще се понапомпам…

— Добре, относно тичането около църквата — това не е истина — смилих се аз. — Но все пак бих те посъветвал да проявиш повече сериозност по въпроса.

— Колко сложно е всичко… — въздъхна Лас, завивайки към терминала. — Ние към „Д“ ли сме?