Сергей Лукяненко: Нов патрул

— Да, в новия — потвърдих аз.

— Какво пък, ще опитаме с Божията помощ! — каза Лас.

Осъзнах, че пламенността на новака не е угаснала у него.

На летището двамата с Лас се разделихме. Той отиде да общува с хората — способностите му бяха напълно достатъчни, за да му споделят всичко до дупка. На първо място на Лас му предстоеше да поговори с техниците, подготвили злополучния (или по-правилно ще е да се каже — късметлийския?) „Боинг“ за полет, после с диспечерите, и ако се получеше — и с екипажа. А аз отидох при дежурещите на летището Различни.

Както беше по устав, те бяха двама — Тъмен и Светъл. Нашия, естествено, го познавах — Андрей, младеж, пето равнище, появяваше се рядко в офиса, постоянно работеше на летището. Тъмния го бях виждал няколко пъти, когато на самия мен ми се беше налагало да летя донякъде или да се връщам отнякъде.

Разбира се, те вече бяха в течение на случилото се. И Андрей, и възрастният Тъмен на име Аркадий обсъдиха с удоволствие с мен историята със самолета — само дето не знаеха и не можеха да ми кажат нищо полезно. Сред Тъмните хлапето вече беше получило ироничното прозвище „Момчето, което не полетя“, това май беше всичко ценно, което научих. А освен това забелязах, че отношенията между Андрей и Аркадий са съвсем приятелски и мислено си отбелязах да препоръчам по-честа смяна на дежурните. По принцип приятелските отношения между Различните не са забранени. Случват се такива неща… аз самият бях приятел със семейство вампири, а в Петербург даже има уникално семейство от Светъл вълшебник и Тъмна прорицателка, наистина, и двамата не работят в петербургските Патрули… Но в случая с младия Светъл и опитния Тъмен се появяваше риск от нежелателно влияние.

Най-добре да се подсигурим.

С тази мисъл пообикалях още малко из летището, открих чакащ на опашката пред регистрацията вампир, от скука проверих регистрационния му печат — всичко беше наред. Теглеше ме отново да пийна една бира, но това вече би било прекалено. От друга страна… сега не се налагаше да шофирам… улових се, че се мотая все по-близо и по-близо до бара.

За щастие се появи Лас — бодър и весел. С облекчение се извърнах от кафененцето и му помахах с ръка.

— Деветдесет и четири процента! — съобщи ми той радостно.

Повдигнах въпросително вежда — е, във всеки случай се опитах да изобразя именно това.

— Отдавна ме занимаваше въпросът колко хора си бъркат с пръст в носа, когато са сигурни, че никой не ги вижда. Та така, анкетирах точно сто души, и деветдесет и четири от тях си признаха!

За секунда ми се стори, че Лас се е побъркал.

— И ти пита хората за това, вместо да търсиш нещо странно?

— Защо „вместо“? — обиди се Лас. — Съвместно с това! Помисли си, как с минимално магическо въздействие да накараш хората първо да говорят истината, а после напълно да забравят за разпита? Представих се за социолог, който с разрешение на началството провежда анкета. Питах за всякакви странности, които са забелязали, как са прекарали тази сутрин… общо взето, както си трябва. Всичко това под действието на „Платон“. А накрая задавах въпроса за бъркането в носа. Нали си наясно, че човек, който си е признал, макар и в анонимна анкета, че когато е сам, си чопли носа, ще се постарае колкото се може по-бързо да забрави цялата тази история. Хем е полезно за делото, хем получих отговор на въпроса си.

— За какво ти е този отговор? — попитах аз. — Хората, останали насаме, често извършват… е… не най-красивите постъпки. Да си чоплиш с пръст носа е, общо взето, дреболия.

— Разбира се — съгласи се Лас. — Та точно това е показателно! Мнозинството от хората ще отстоява с нокти и зъби такава глупава лъжа. Ще отрекат не това, че се заглеждат в недозрелите нимфетки, че не си плащат данъците или злепоставят колегите си, а нещо банално, което не вреди на никого и е смешно — бъркането с пръст в носа! Това говори много за хората.

— Следващия път ги попитай за бъркането с пръсти на друго място — отвърнах мрачно аз. — Какво научи по случая?

Лас сви рамене.

— Самолетът е бил наред. Проверили са го както трябва, никакви забележки… между другото, ти знаеше ли, че самолетите могат да бъдат допускани до полет, ако част от апаратурата им е неизправна? Във всеки случай към този не е имало никакви забележки. И самолетът е новичък, произведен преди три години, не някаква вехтория, закърпена от китайците.

— Тоест не би трябвало да падне? — уточних аз.