Сергей Лукяненко - Нов патрул

И се усмихна — тъжно и с разбиране…

Така и си бяхме останали в същите пози, в които ни завари пророчеството. Аз — протегнал ръка към горящия бокал, Надя — притисната към хладилника, Кеша — прикривайки я храбро, Арина — отстрани, кикотейки се тихо и тъпчейки на място. Нима старата вещица се беше побъркала?

— Това ли беше пророчеството? — попита Кеша.

Мълчах. Докоснах лицето си — то беше мокро от сълзи. Погледнах краката си — те бяха целите в прах.

Яко! Какво, това не беше просто илюзия? А нещо като пътуване във времето?

— Струва ми се… че аз също говорих нещо такова… само че съм го забравил… — добави тихо Кеша. — Обаче… там беше за Тигъра…

— Микросхемата в играчката беше малка — отвърнах аз. — Не се е записало всичко.

— Никога не съм се доверявала на техниката — изрече Арина. И прихна.

— Тате, аз ще трябва да се сражавам с някого? — попита Надя. — И да го убия?

Погледнах Арина. Вещицата беше щастлива, сякаш се беше наяла с някакви нейни си вещерски мухоморки в жабешки сос.

— На какво се радваш толкова? — попитах аз. — Разбираш ли какво стана? Ние чухме пророчеството, заради което Тигъра днес уби Еразъм Дарвин.

— Убил го е? — Арина се намръщи, но усмивката от лицето й не изчезна. — Жалко за стария алкохолик, жалко… Но аз се радвам, че всичко се разреши. Ние ще приключим с това, Антоне! Ти и аз… по-точно — дъщеря ти! А ние ще помогнем. Тигъра ще дойде и Надя ще го унищожи.

— Струва ми се, че лошо си чула пророчеството — казах. — Аз ще реша. Разбираш ли?

Пристъпих към нея и я прегърнах.

— Аз ще реша дали Надя ще убие Тигъра.

— Аз не искам да убивам никого — каза бързо Надя. — Тате, не искам!

— За съжаление, вече няма избор — изрече спокойно Арина. — „Палача ще умре и вълшебството ще напусне нашия свят.“ Казано е! Ако сега разкажем пророчеството на хората — то ще стане истина.

— А ако не го разкажем? — попитах аз.

— Тогава ще дойде Тигъра и ще убие всички Различни, които знаят пророчеството — усмихна се Арина. — Аз съм готова. Аз така или иначе ще умра, когато изчезне Сумракът, ти разбираш това… хората не живеят толкова дълго като мен.

— Ти си виновна — казах аз, — замесена си по някакъв начин… Ти нали знаеше как да активираш пророчеството? Отдавна ли знаеше?

— Досещах се — изрече спокойно Арина. — Това, общо взето, е стар метод на вещиците — да обвързват заклинание с разрушаването на някаква вещ. Тогава могат да се надяват, че то ще влезе в действие само в краен случай. Но ти беше напълно прав, Антоне, аз не бих могла да повлияя на дъщеря ти. Не бих могла да омагьосам Абсолютна вълшебница. Трябваше да направя така, че да не й остане друг избор… И на нея, и на теб.

— Избор винаги има. — Надя се измъкна изпод ръката ми и погледна сърдито Арина. — Аз няма да убивам никого. Дори и да ме убият.

— Но ще убият още и татко ти — сви рамене Арина. — И Кеша, между другото. Ще можеш ли да гледаш спокойно как Тигъра ги убива?

Надя клюмна.

— Значи не си могла да повлияеш на Надя — казах аз. — А на Еразъм?

За миг Арина сведе поглед.

— Само любопитство… То, както е известно, е убило котката. И стария ирландски пияница — също.

— Защо?

— За да подтикна теб. Еразъм предрече, че ще чуеш последното му пророчество. Значи трябваше да успее да се свърже с теб. А ти — да се паникьосаш. И да се опиташ да унищожиш бокала.

— Оставало е последното — да направиш така, че Надя да попадне навреме вкъщи… — кимнах аз. — И то не сама… за да чувствам отговорност още и за чуждо дете… Дори няма да те питам дали случайно ти не си разболяла Анна Тихоновна.

— На нашата възраст, Антоне, здравето е толкова крехко! — възкликна Арина. — Е, извинявай! Извини старата вещица! Нали разбираш — не го направих заради мен! Заради висша цел!

— Каква?

— Да се прекрати всичко това! Стига сме хранили Сумрака! Стига се е плащало с човешки страдания за нашата Сила!

— Арина, но ти дори не знаеш активно ли е онова пророчество… и за какво се е говорело в него! Може би върху страната ни вече са се стоварили всички беди и са приключили!

Арина сви рамене. И изрече твърдо:

— Все едно. Това, което правим, не е угодно Богу. И ако можем да го приключим… сме длъжни да го направим!

Изведнъж почувствах пробождане във върха на пръстите. Рязко, за миг…

Сработили бяха защитните заклинания около дома ни, поставени много отдавна от Хесер… и, както сега разбирам, от Завулон. Заклинания, предпазващи Абсолютната вълшебница. Тази, която Великите държаха в запас като оръжие за деня на Страшния съд…