Сергей Лукяненко - Нов патрул

Общо взето, самолетите ми харесват повече.

В края на пътешествието не успяхме да се задържим на крака. Аз се строполих върху Арина, Надя се приземи върху Кеша. Изправих се, мълчаливо подавайки ръка на вещицата.

— Ох, безсрамник! — възкликна палаво Арина, ставайки. — Каквото и да стане, на мъжете едно и също им е в ума!

Все пак тя ми харесваше. Много. Въпреки цялата й вещерска природа…

Отстрани Надя вече беше отскочила от Кеша, демонстрирайки с целия си вид, че е по-добре да падне в планина от боклук, отколкото да се приземи върху някакво момче.

Но като цяло никой не беше пострадал.

— Татко, къде сме? — попита Надя.

Огледах се.

Малка, едноетажна дъсчена къщичка. Стените — облепени с избледнели от времето книжни тапети. Обстановката — маса с два стола, бюфет, легло — желязно, с никелирани кълба на таблата — такива са били последен писък на модата през трийсетте години на миналия век, старинен грамаден телевизор, книжен шкаф… почти без книги.

Ами да. Инквизицията е изнесла всичко, когато е почиствала жилището на Арина.

Странно, че не са подпалили дома й.

Произнесох това на глас:

— Странно, че Инквизицията не е изгорила къщата. Мислех, че това е стандартна процедура за жилищата на избягали вещици.

— Изгориха я. Само че моята къща трудно може да изгори — отговори Арина, оправяйки роклята си. — Това е моята земя. Селото, откъдето съм родом, беше тук… Аз съм родена тук… явно и тук ще умра. И да горят къщата, и да не я горят… пак ще израсне от земята.

Вярвах й.

Между другото, къщата изглеждаше напълно обитаема. Явно Арина беше устроила тук своята база, мъдро съобразявайки, че никой няма да тръгне да проверява едно пепелище. На масата имаше отворен пакет с евтини бонбони, в бюфета имаше пакет мляко и грижливо загърната с чист парцал половинка бял хляб.

— Отмъкнаха ми книгите, изродите… — въздъхна Арина. — Започнах полека-лека да си възстановявам библиотеката, сама не знам защо. Така или иначе, няма да успея.

Пристъпих към шкафа, докоснах корицата на една от книгите.

„Алиада Ансата.“

Вещерският справочник за билки.

Всичко останало нямаше отношение към магията. Десетина томчета на Пушкин, при това две или три от изданията — пожизнени. Четвъртият том на „Хари Потър“, сборник от криминалета на Рекс Стаут и томчето стихове от Бунин „Листопад“ — също старо, дореволюционно издание. Явно на вещиците понякога им се иска просто да почетат нещо.

— Жал ми е, Арина — казах аз искрено. — За дома ти… и за теб.

— Мен няма какво да ме жалиш — отговори спокойно тя. — С мен вече е свършено. Или Тигъра ще ме довърши, или старостта ще ме отнесе, щом магията пресъхне. На вас, магьосниците, ще ви е по-лесно. Просто ще започнете да остарявате, като всички хора. Ти си още млад…

— Арина, не искам да унищожавам Сумрака — казах аз.

Вещицата замълча. После попита:

— Защо?

— По много причини. Накратко — не вярвам, че Сумракът носи зло… само зло — поправих се аз.

— Тигъра ти се стори добър? — поинтересува се Арина.

— Никой от нас не е добър, когато се опитват да го убият.

— Лъжеш — каза спокойно Арина. — Теб те тревожи друго. Какво ще каже дъщеря ти, когато порасне, и разбере, че може да е била най-великата вълшебница, а е станала обикновен човек. Че жена ти ще остарее, лицето й ще се покрие от бръчки, и във всеки неин поглед ще го има въпросът „защо?“. Че ти самият ще бъдеш стар, болен, със задух и бодежи в кръста, треперещ над оскъдната пенсия и стенещ от несправедливостите на света… И вече няма да ти е по силите не само да помогнеш на другите, но и да защитиш себе си. Ти пробва какво е да живееш една вечер без магия. И това те изплаши.

Аз мълчах.

— Но нямаш друг изход — продължи Арина. — Аз се постарах и успях.

— Има го още и пътят на Венян — казах аз тихо.

— Той няма да ни помогне — поклати глава Арина. — Аз знам, че ти харесвам… не като жена, а като човек. И ти ми харесваш. Но Венян е убил приятеля си, когото е обичал повече от себе си. Само това е доказало на Тигъра, че той ще запази тайната на пророчеството. При това въпросното пророчество вероятно е носело беда само за милиард китайци. А нашето ще убие самия Сумрак. Ние всички сме егоисти, Антоне. Ние всички сме готови на всякакви постъпки, за да защитим себе си. Тигъра не е изключение. Нашето пророчество трябва да умре с нас — или да се изпълни. Всяка друга крачка води към поражение.

— В шахмата това се нарича цугцванг — каза внезапно Кеша.