Сергей Лукяненко - Нов патрул

Погледнах го и попитах:

— А ти не знаеш ли случайно какво да направя?

Кеша ме гледаше сякаш съм идиот. И възкликна:

— Аз съм на десет години, откъде да знам?

— Във филмите в критическата ситуация винаги малко дете подсказва на героя гениалния ход — каза Арина. — Не се учудвай, Кеша. Когато големите мъже не знаят какво да правят, не само дете, но и жена са готови да изслушат. Антоне, решавай! Тигъра ще ни намери бързо.

— Можеш ли да презаредиш сферата? — Подадох й мраморното кълбенце.

— Тя беше дотук — отвърна Арина, оглеждайки артефакта. — Не е била предвидена, за да мъкне през пространството четирима Различни. Дори и да не е окончателно повредена, ще има да се възстановява пет години. Жалко, уникална вещ, открива портали откъдето си поиска, когато си поиска, при всякакви обстоятелства… Не, Антоне. Вече няма да можем да избягаме.

— Може ли да си взема бонбон? — попита Кеша.

— Разбира се — съгласи се великодушно Арина. — Мога да ти дам и хляб с мляко. Надя, а ти искаш ли хлебец с млекце?

Хлапето има здрава психика. Интересно, какво означава това? Нали е пророк, ако ей сега загинем, той би трябвало да го предвиди.

Значи взех решението си?

— Ще запаля цигара, Арина — казах аз. — Става ли?

— Вратата е отключена — съобщи спокойно вещицата, докато вадеше от бюфета най-различни по големина чаши.

— А не те ли е страх, че Тигъра може да ми види сметката още там? — попитах, отваряйки вратата.

— Та така ще се решат всички проблеми! — възкликна Арина. — Нима дъщерята няма да отмъсти за баща си?

Надя ме погледна уплашено.

— Татко, не ходи!

— Не бой се, Надя — казах аз. — Арина е права, няма смисъл Тигъра да ме убива. Кажи, а ти не можеш ли да отвориш портал?

Надя се забави за секунда, а след това поклати глава.

— Извинявай, тате. Сумракът сякаш кипи. Там има такива бръчки и мехурчета…

Не можех да си представя какво и къде е видяла тя. Според мен Сумракът си беше съвсем нормален.

Или поне първия слой.

Въздъхнах, отворих вратата и излязох във вечерната гора. Къщурката на Арина беше насред гората, без никакви огради, градини и други излишества. Към нея водеше само една пътека.

Единственото удобство, което се виждаше наоколо, беше едно повалено дърво наблизо. Паднало много сгодно и леко зачистено от клоните си, така че се беше превърнало в един вид естествена пейка.

Постоях, гледайки дървото и онзи, който седеше на него.

После се приближих, седнах до него, извадих цигарите и попитах Тигъра:

— Искаш ли?

Известно време младежът със строг делови костюм и светло наметало мълчеше, гледайки ме. После каза:

— Пушенето е вредно за здравето.

— За Различните не е — махнах с ръка аз.

— Ако мен ме няма, няма да я има и твоята сила — напомни ми Тигъра. Но си взе цигара. Тя сама се запали в ръката му. Тигъра си дръпна, извади цигарата от устата и я погледна с недоумение. Сви рамене.

— Кой си ти? — попитах аз.

— Не е точният въпрос — поклати глава Тигъра. — Защо ме питаш, след като не можеш да ме провериш? Мога да кажа, че съм Бог, а да съм дяволът.

— Но все пак, ако ми отговориш, какво би казал?

Тигъра ме погледна с любопитство.

— Бих казал, че съм Сумракът. Че съм личност. Че в мен е отразен и слят в едно разумът на всички хора, които са станали Различни, изживели са живота си, и са си отишли… отишли са в мен. Че искам да живея, макар ти да не можеш да си представиш какво представлява моят живот. Че имам свои интереси, които ти не можеш да разбереш. Но всичко това са само думи, и то такива думи, които са казани за теб.

— Добре — казах аз. — Добре. Тогава какво искаш?

— И отново не е точният въпрос! — намръщи се Тигъра. — Не е точният! Но ако ти е нужен отговор, ще отговоря: искам да живея! Просто да живея.

— Защо убиваш пророци? — попитах аз.

Сега Тигъра се забави с отговора. Изведнъж забелязах, че цигарата, която пуши, не намалява дължината си. Кошмарът на лекарите и цигарените магнати — вечната цигара…

— Всички пророчества ли трябва да прозвучат?

— Но убийствата…

— Това го казва сътрудник на Нощния патрул, лично убиващ Тъмни Различни? — попита Тигъра.

— Искаш да кажеш, че ти си Доброто?

— Аз не съм Добро. Не съм Зло. Аз съм Сумракът. Аз искам да живея, а моят живот — това са хората. Всичко, което е от полза за човечеството, е полезно и за мен. Всичко, което му вреди, вреди и на мен.

Погледнах в къщурката и видях на прозореца три лица. Арина, Надя и Кеша. Надя и Арина гледаха напрегнато. Кеша пиеше мляко.