Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Гледах двете кутии с куршуми и накрая заредих с Hornady XTP, специалните куршуми на Едуард си останаха в тяхната кутия. Ако трябваше да застрелям някой вампир тази вечер и нямах съдебна заповед за екзекуция, носенето на домашно направени куршуми би изглеждало прекалено много като планиране. Планирането е разликата между първа и втора степен убийство или непредумишлено убийство ако имаш добър адвокат и симпатизиращи съдебни заседатели. В този момент в затвора имаше хора, попаднали там защото са убили вампир. Не исках да бъда един от тях. Освен това, отивахме просто да задаваме въпроси, нищо значително. Така че си казах, че ще затворя куфара и ще оставя другите куршуми.

Но знаех по-добре, че когато нещо трябва да е просто става сложно, когато добавиш вампири. Добави господаря на града и града и никога няма да разбереш в какво се забъркваш. Убила съм трима господари на град: един с меч, един с огън, един като убих човешкият му слуга. Никога просто с изстрел. По всяка вероятност нямаше да стрелям по никого тази вечер, но… заредих допълнителният си пълнител с куршумите. Щях да ги използвам само ако изпразня първият пълнител. Ако изпразня тринадесет от XTP в нещо и то не падне, всички залози отпадат. Щях да се притеснявам за обвинението в убийство по-късно, след като оцелея. Оцеляването първо. Да се опитам да остана извън затвора е второ. Това са приоритетите ми. пъхнах резервният пълнител в десният джоб на якето си и отидох да потърся Едуард. Той беше, въпреки всичко останало, този който ме научи на приоритетите ми.

Минавах през дневната, когато Бернардо и Олаф дойдоха от далечните стаи. И двамата се бяха преоблекли.

Бернардо беше с официални панталони с остри ръбове. Бяла жилетка подчертаваше тъмните му мускули. Беше добавил сребърни гривни на бицепсите си, който съвпадаха с гривните на китките му. Сребърен медальон със светец блестеше срещу гладката тъмнина на гърдите му. по-голямата част от косата му падаше, като черен сън около всичката тази белота, освен плитката от едната страна. Беше гъста плитка, защото той имаше доста коса, беше си сложил сребърни верижки с малки звънчета тук и там в косата си, така че минаваше през стаята в звук от нежен камбанен звън. Той ме погледна през завесата от тъмнина галеща едната страна на лицето му, а другата украсена със среброто по черния блясък на плитката. Беше, да кажа, най-накрая, хващащо окото.

Отне ми леко усилие да преместя погледа си от Бернардо към Олаф. Той носеше черна риза, която изглеждаше съвсем прозрачна. За да скрие презрамения си кобур, той беше сложил кожена жилетка. Беше прекалено горещо за кожа. Въпреки че наистина, с неговата напълно обръсната глава, черни дънки и черни ботуши със сребро пръстите и петите, кожената жилетка изглеждаше съвсем на мястото си.

— Момчета, изглеждате издокарани. Какъв е поводът?

— Отиваме на клуб — каза Бернардо, сякаш това обясняваше всичко.

— Знам това — отвърнах.

Намръщи се.

— Трябва да се преоблечеш.

Вдигнах се на крака от дивана.

— Защо?

Той тръгна към мен. Имах поглед към тъмната плът около бялата кожа на мокасините, не носеше чорапи. Той спря на края на дивана, сякаш съм се дръпнала или направила друг знак, че не ми бе приятно.

— Знам че можеш да изглеждаш толкова добре, колкото и ние. — Той се усмихна със самоуверената си усмивка — Или добре, колкото Олаф. Може би не толкова добре, колкото мен. — Той се усмихна и беше добра усмивка, предназначена да разтопи нещо малко по-ниско от сърцето ми. Но аз бях работила над реакцията си към него. Не съм слуга на либидото си. Ричард и Жан-Клод могат да свидетелстват за това.

Погледнах го, цялото му светло и тъмно великолепие.

— Ако не мога да изглеждам толкова добре, колкото теб, защо да опитвам въобще?

Усмивката се разшири в ухилване и това накара лицето му да изглежда по-реално и по-малко прекрасно. по-малко прекрасно, по-малко практикуван, но ми харесваше повече. Той направи крачка по-близо и този предизвикващ, практикуван поглед се върна. Това беше мъж, който знае как да флиртува. Но ако нещо не ми влияеше, то това е практикуваният подход, тъй като означава че мъжа го е правил хиляда пъти преди с много различни жени. Което означава, че аз не съм различна от останалите. Няма нищо ласкателно в това.

— Мисля че може би, може би ще бъдеш способна да доближиш моето великолепие, ако опиташ.

Дори и да знаех, че е акт, трябваше да се усмихна.