Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Едуард проговори пръв.

— Какво искаш Олаф?

— Момичето реши ли мистерията?

— Не още — отвърна Едуард.

Олаф спря на края на масата, много близо до нас.

— Не още. Такава увереност имаш в нея. Защо?

— Четири часа и това е най-добрият въпрос, който успя да измислиш — казах.

Олаф се обърна към мен озъбен.

— Млъквай!

Направих крачка напред, но Едуард докосна лакътя ми. Поклати глава. Отстъпих, дадох им малко пространство. Честно казано не бях за ръкопашен бой с Олаф, а не можех да го застрелям само защото ми е викнал. Това някак съкращаваше опциите ми.

Едуард отговори на въпроса на Олаф.

— Когато ти я погледнеш, Олаф, ти виждаш само обвивката, само малката, привлекателна опаковка. Под цялата тази привлекателност е някой, който мисли като убиец, като ченге и като чудовище. Не познавам никой друг, който съчетава и трите свята толкова добре, колкото нея. И всички експерти по свръхестественото, който ще намериш, са специалисти: те са вещици или ясновидци или експерти по демонология. — Той ме погледна когато каза последното, тогава се обърна към Олаф. — Но Анита е с общи познания. Тя знае по малко за повечето неща и може да ни каже къде трябва да потърсим специасписък и какъв точно специасписък ни е нужен.

— И какъв точно специасписък ни е нужен? — той вкара доста сарказъм в този въпрос.

— Вещица, някой, който работи с мъртвите. — Той си спомни по-ранното ми желание, да намери това което усетих на пътя. — Правим списък.

— И ще го проверим два пъти — казах.

Едуард поклати глава.

Олаф се обърна към мен.

— Това шега ли беше?

— Малка, да.

— Може би трябва да опиташ да не правиш шеги.

Свих рамене.

Той се обърна обратно към Едуард.

— Каза ми всичко това преди да пристигне. Беше доста красноречив относно способностите й. Но съм работил с твоите хора и преди и ти никога не си говорил за тях, както говориш за нея. Какво в нея я прави толкова дяволски специална.

Едуард ме погледна, тогава обратно Олаф.

— Гърците вярват, че някога не е имало мъж и жена, всички души били цели. Тогава душите били разкъсани на женска и мъжка. Гърците мислят, че когато намериш другата половина от душата си, твоята духовна половинка, тогава ще бъдете перфектните любовници. Но аз мисля, че ако намериш другата си половинка, вие ще бъдете прекалено еднакви, за да сте любовници, но все пак ще бъдете духовни половинки.

Борех се силно да прикрия изненадата от лицето си от тази малка реч. Надявах се да съм успяла.

— Какво се опитваш да кажеш? — настоя Олаф.

— Тя е като парче от душата ми, Олаф.

— Ти си луд — каза Олаф — лунатик. Духовни половинки, глупости!

Един вид бях съгласна с Олаф за това.

— Тогава защо мисълта да й дам пистолет, докато съм на лов за нея, е най-голямата ми фантазия? — попита Едуард.

— Защото си луд — отвърна Олаф.

Чуй, чуй, исках да кажа на глас.

— Знаеш, че за мен няма по-голям комплимент — каза Едуард. — Ако искам да те убия, Олаф, просто ще го направя. Същото е и с Бернардо, защото знам, че съм по-добър и от двама ви. Но с Анита никога няма да бъда сигурен, докато не тръгнем един срещу друг. Ако умра без да знам кой от нас е по-добър, ще съжалявам, че не съм разбрал.

— Не можеш да имаш предвид, че това момиче, това die Zimtzicke момиче е по-добро от Бернардо и мен.

— Точно това имах предвид.

Die Zimtzicke означава кавгаджийка или кучка. Не можех наистина да споря за това. Олаф ме мразеше и преди. Сега щеше да се чувства принуден да се съревновава. Не се нуждаех от това. А похвалното беше, че не бях успокоена знаейки, че Едуард фантазира за това как ще ме убие. О, извинете ме, да тръгне на лов след мен, докато аз съм въоръжена, за да разбере кой е по-добър. О да, това със сигурност беше по-разумно.

Погледнах часовника си. Беше 1:30.

— Честно казано, момчета, не знам дали да се чувствам поласкана или изплашена, но знам едно нещо. Късно е и съм уморена. Ако наистина ще ходим да видим големият лош вампир тази вечер, тогава трябва да е сега.

— Просто не искаш да видиш снимките тази вечер — каза Едуард.

Поклатих глава.

— Не, не точно преди да се опитам да поспя. Дори не искам да чета съдебните показания тази вечер. Утре първото нещо, което ще погледна са съдебните показания.

— Страхуваш се — каза Олаф.

Срещнах ядосаните му очи.

— Нужен ми е сън, ако искам да функционирам добре докато съм тук. Ако видя снимките преди да си легна, не мога да си гарантирам сън.

Обърна се към Едуард.

— Душевната ти половинка е страхливец.