Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Изправена можех да видя Едуард. Той се бе преместил на пода, лежеше, по гръб, държейки документите пред лицето си. Ако аз бях легнала, щях да заспя. Едуард винаги беше имал желязна воля. Той ме погледна. Успях да видя какво гледаше той. Беше се преместил на снимките. Нещо явно се бе показало на лицето ми, защото той постави снимката на гърдите си, с лицето надолу.

— Свърши ли?

— Със свидетелските показания, да.

Той просто ме гледаше. Заобиколих масата и седнах в стола, в който Едуард беше започнал вечерта. Той остана да лежи на пода. Бих казала като доволна котка, но имаше нещо в него, което наподобяваше влечугите повече от котки — студенината. Как можеше Дона да го пропусне— Поклатих глава. Работата, концентрирай се върху работата.

— Повечето къщи са изолирани, най-вече заради имуществото на притежателите. Имали са достатъчно пари, които да им дадат земя и уединение. Но три от къщите са в индустриална зона, като семейство Бромуел със съседи наоколо. Трите атаки са се случили да са в една нощ, когато всички съседи ги е нямало.

— И? — каза той.

— Мисля, че това е било обсъждано. Искам идеите ти.

Той поклати глава.

— Доведох те за нови идеи, Анита. Ако ти кажа всичките ни стари идеи, може това да те отведе до същият грешен път, по който ние вече поехме. Кажи ми какво видя.

Намръщих му се. Това което каза имаше смисъл, но все още го чувствах сякаш крие тайни. Въздъхнах.

— Ако това беше човек, щях да кажа, че е висял пред къщата нощ след нощ, чакайки нощта, в която всички съседи няма да се пречкат. Но знаеш ли какъв е шанса цялата улица да се изчисти в една и съща нощ в предградията?

— Много малък — каза той.

Кимнах.

— Дяволски вярно. Няколко хора са имали планове за вечерта. Една от двойките е отишла на парти за рождения ден на племенницата им. Друго семейство е имало месечната среща със сватовете си. Две двойки от различно местопрестъпление са работили до късно, но останалите хора са нямали планове, Едуард. Всички те просто напуснали дома си по едно и също време, през една и съща нощ, по различни причини.

Той ме гледаше, очите празни, но напрегнати и неутрални по едно и също време. От лицето му не можех да кажа дали казвам нещо, което е чул дузина пъти преди това или нещо ново. Детектив сержант Долф Стор обича да остава неутрален и да не влияе на хората си, така че донякъде бях свикнала с това, но Едуард правеше Долф да изглежда положително зареден с влияние.

— Детективът водещ втория случай го е забелязал също. Той е започнал да разпитва защо са напуснали домовете си. Отговорът бил потчи идентичен, когато полицията е отделила време да разпита.

— Продължавай — каза Едуард, лицето му все още празно.

— По дяволите, Едуард. Ти си прочел всички показания. Просто повтарям това което знаеш.

— Но може би ще свършиш някъде другаде. Моля те, Анита, просто довърши мисълта си.

— Всички станали неспокойни. Подтикнати на моментално пътуване за сладолед с децата. Една жена решила да отиде до магазина да пазарува в единадесет часа вечерта. Някои от тях просто са се качили в колата си и са карали към никое специфично място. Просто е трябвало да се махнат за известно врене. Един мъж го е описал като клаустрофобия. Жена, госпожица Ема… по дяволите. Прочетох прекалено много имена в прекалено кратък период от време.

— Беше ли необичайно име? — Попита Едуард без промяна в гласа му.

Намръщих му се и се наведох през масата да достигна показанияте. Минах през тях, докато не открия този който исках.

— Госпожица Ема Тайлър казва: „Нощта просто беше ужасна. Просто не можех да остана вътре.” Тя продължава казвайки: „Отвън въздухът беше задушаващ, трудно дишах.

— И? — попита той.

— Искам да говоря с нея.

— Защо?

— Мисля, че тя е чувствителна, ако не и медиум.

— Няма нищо в документите, което казва, че е едно от двете.

— Ако имаш способност и я игнорираш или се преструваш, че не е истинска, тя не изчезва. Силата излиза, Едуард. Ако тя усеща силно или е медиум, който пренебрегва способностите си от години, тогава тя ще бъде или депресирана или маниак. Ще има история в лечебниците за умствени заболявания. Колко сериозни, зависи от това, колко са силни способностите й. Най-накрая изглеждаше заинтересован.

— Казваш, че да имаш психически способности, може да те подлуди?

— Казвам, че психическата способност може да бъде сбъркана с умствено заболяване. Познавам ловци на духове, които чуват гласовете на мъртвите, като шепот в ушите си — един от класическите симптоми за шизофренията. Емпати, хора, които приемат чувствата на други хора и ги изразяват, могат да бъдат депресирани, защото са заобиколени от депресирани хора и не знаят как да се защитят. Наистина силни ясновидци могат да прекарат живота си получавайки видения от всичко, което докоснат, неспособни да го изключат, отново виждат неща които не са там, шизофрения. Обладаването от демон може да бъде замаскирано, като раздвоение на личността. Мога да продължа още час да ти изброявам сили, които наподобяват умствени заболявания.