Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

— Отиди да си вземеш нещата, Анита.

Затворих вратата, докато той все още седеше там. От една страна разбирах Едуард по-добре от всеки мъж, с когото се срещах. От друга страна той, като цяло, беше най-голямата мистерия. Поклатих глава, буквално я разтресох и огледах малката спалня. Ако се върнем след изгрев, щях да съм уморена, а уморена може да означава невнимателна. Реших да направя няколко промени сега, докато съм свежа.

Единственият стол в стаята щеше да отиде под бравата, но не и докато не си легнех. Преместих миниатюрните китайски кукли от срина на перваза. Ако някой отвореше прозореца, една или повече кукли щяха да паднат. Имаше малко огледало на стената. Сложих го под прозореца, просто в случай, че куклите не паднат. Оставих куфара си от страната, от която се отваряше вратата, така че ако вратата успее да се отвори без да забори стола, Олаф да трябва да се справи и с куфара. Разбира се, доста е вероятно да се спъна в него докато излизам навън към банята. В момента, в който си го помислих, трябваше да тръгвам. Минах през банята по пътя навън. Едуард можеше да стой отвън и да бъде сигурен, че Олаф няма да пречи.

Претърсих през багажа си. Беше незаконно да нося оборудването си за екзекуции без съдебна заповед. Носенето без такава беше като предумишлено убийство. Но нямаше закон срещу носенето на няколко екстри. Имах две тънки шишенца светена вода с гумена капачка. Притискаш капачката с пръста си и тя се отваря, нещо като граната, но опасна само за вампири. Което я правеше много по използвана от гранатата. Сложих светената вода във по един от задните си джобове. Почти не си личаха през тъмните дрехи. Вече носех кръста си, но и преди ми бяха откъсвали кръстът от врата, така че имах допълнителни. Сложих обикновен сребърен кръст с верига в предният джоб на джинсите си и още един в джоба на черното официално сако. Отворих кутията с новите амуниции и ги прибрах. Трябваше да напусна апартамента си преди две години. Когато живеех в апартамента си слагах безопасни куршуми „Глейзър” в пистолета си, защото не исках съседите ми да умрат от отклонил се куршум. „Глейзър” не минават през стените, но както Едуард и няколко полицаи приятели бяха посочили, съм била късметлийка. „Глейзър” би разтрошил кост, но те не минават наистина през костта, нещо като разликата между просто пушка и добра пушка. Едуард, всъщност беше дошъл в града само, за да ме заведе на стрелбището, за да тества. Той ми задаваше въпроси за специфични битки с пистолети и това, което научих бе, че причината поради която „Глейзър” бяха правили каквото исках от тях, което бе напразно насочване всеки път, когато ги използвах, за да убивам. Това, от което се нуждаех, беше нещо, което надеждно ще убие от по-безопасно разстояние от една ръка разстояние. Също обяснява и защо бях уцелила няколко по-стари вампира от разстояние, но те не бяха спрели. Може би не. Може би просто бяха толкова стари, но… Едуард беше много убедителен. Нещо с по-голяма проникваща сила, амуниции предназначени не да нараняват, а убиват. Защото нека погледнем фактите: кога беше последният път когато нараних някого без да имам предвид да убивам— Нараняването беше инцидент за мен. убиването беше целта.

Заредих с Hornady Custom XTP амуниции. За да бъдем точни 9 милиметрови Luger, 147 JHP/XTP със сребърно покритие разбира се. Има и други куршуми, който биха направили по-голяма каша, но някой от тях не проникват толкова навътре в тялото. С вампирите, трябва да си сигурен, че си ударил нещо жизнено, а не просто си направил голяма дупка. Дори има куршуми който проникват по-навътре в струпване , което означава че лесно минава през тялото и от другата страна. Но всички Hornady XTPs са замислени да преминават през целта, но той преминава през целта и „създаваш хазарт”. Последното е цитата от информацията в Hornady Manufacturing. Тези амуниции следваха изискването за проникване на ФБР. Федералните, дори повече от малката аз, трябва да се притесняват ако куршумите ударят лошият тип и продължат. Дали няма да удари дете, бременна жена, монахиня излязла за сутрешната си разходка— Веднъж щом куршума удари целта, но продължи, никога не знаеш къде ще свърши. Така че целта е да се увериш че куршума няма да напусне целта, но и целта да не стене.

Естествено, Едуард си бе направил собствена рецепта за убиване. Той вземаше кухи сребърни куршуми и ги пълнеше със светена вода и живак и запечатваше върха с восък. Страхувах се, че восъкът, ще накара куршума да заяде в спусъка, но те минават като през коприна — гладко и сигурно, както самият Едуард. Куршумите правели дяволско шоу. Така ми беше казал Едуард. Изненадващо, но все още не бях използвала амунициите на Едуард. Все още бях смътно предпазлива с тях. Не трябваше да ми казва, че те могат да заядат в пистолета. Или може би, така или иначе щяха да ме притесняват. С тези, дори и да удариш не фатално място, пропуснеш сърцето, главата, всичко жизнено важно, все още предизвикваш щети. Светената вода и среброто ще се пръснат през вампирското тяло, горейки всичко което докоснат. Светената вода ще рани тялото като киселина, удари вампир дори в крак или ръка, с това нещо и може би ще загубят интерес в това да те убият и просто ще искат да спрат болката.