Карън Ченс - Призована от сенките

Сграбчих завесите, наблюдавайки със стомах качен в гърлото как Мирча се хвърля на земята, едва избягвайки дивия удар на брат си. Той хвърли собствената си сабя към глезените на нападателя си, но Дракула прескочи, лесно отбягвайки острието. Когато се приземи, Мирча вече беше на крака и започнаха отново.

— „Фу, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и излъчва своя час на сцената и след това изчезва.“

Бях толкова погълната от битката, че не бях забелязала пристигането на Стокър, преди да започне да рецитира.

— Какво искаш?

— Казах ти и преди, скъпа лейди — помощта ти.

— Заета съм — отсякох.

Дракула замахна над главата на брат си, мечът му разсече надолу и ако Мирча не беше помръднал дори по-бързо, отколкото Августа можеше да види, всичко щеше да свърши.

— Планът ти е да стоиш и да гледаш, докато се избият един друг?

Острието на Дракула се беше врязало в лявата ръка на Мирча, оплисквайки рамото и гърдите му в червено и не си мислех, че ще е за последно. Според слуховете Мирча беше по-добър от обикновен дуелист, но ми изглеждаше, че по-малкият му брат е по-бързия от двамата. Имаше малка разлика, частица от частицата на секундата, може би заради раната, която Дмитри беше нанесъл предната нощ. Но рано или късно щеше да бъде достатъчно. И ако Мирча загубеше, се съмнявах Влад да му е запланувал затвор.

— Кой би си помислил — промърмори меко инкубусът, копринен шепот в ухото ми, — че старец ще има толкова кръв в себе си?

Сенките им трепкаха по декора, извисявайки се върху задната стена в смъртоносен танц. Нещо прещрака, докато ги наблюдавах. Бях виждала това и преди. Беше същата сцена като във видението ми — онова, което завършваше с ужасната смърт на Мирча. Преглътнах силно и се обърнах към инкубуса.

— Какъв е планът ти?

Той посочи много познато изглеждаща кутия зад завесите. Грабнах я с чувство на дълбоко облекчение. Чудех се какво да правя с Мира откакто оставих кутията си в раница някъде във Феерия. Тя може да играеше за огромния залог, но не тръпнех от желание за още една смърт в ръцете ми. Дори и нейната.

— Каква е ползата ти от това? — попитах, когато се върнах с капана.

— Същата като твоята. Мисля, че имаме много общо. И двамата обичаме опасни създания.

— Ти си любовник на Дракула? — Изглежда все пак Стокър е имал право за едно нещо. Само той е включил сукуби в романа си. Поздрав към морала на деветнадесети век, предполагам.

— Чаках много години за освобождаването на господаря ми — каза духът — но няма да е от полза за никой от нас, ако след това бъде убит набързо. Сенатът знае, че той е наблизо… Прекарах по-голямата част от нощта да оставям фалшиви следи, но няма да послужат за дълго. Те идват. Господарят ми не вярва, че затворничеството е по-добро от смъртта, но аз мисля по друг начин.

Нещата изведнъж придобиха повече смисъл.

— Затова ми помогна на бала. Искаш Мирча жив, за да може той да залови Дракула.

Духът ми намигна с очите на Стокър.

— Следващата година или следващото десетилетие ще намеря начин да го освободя отново. Докато е жив има надежда.

— Значи искаш да го заловиш, за да го спасиш? Той няма да ти благодари.

— Може би да, може би не. Какво значение има за теб?

Имаше право. И с Дракула, скрит на безопасно място, Мирча нямаше да има причина да размотава този смъртоносен капан. Подадох кутията.

— Добре, кажи ми как да работя с това нещо.

Няколко минути по-късно пълзях зад декорите, с кутията в джоба и обзета от съмнение. Ако инкубусът ме изиграеше, щях доста да загазя; ако ли пък не, все още бях загазила, но поне един от проблемите щеше да е решен. Разбира се, би трябвало да съм наясно, че никога не можеш да оправиш една бъркотия, преди да се е появила друга.

И този път не беше изключение. Мира се появи толкова близо до битката, че можеше да бъда прободена, ако точно в този момент двамата опоненти не се бяха раздалечили, изтегляйки се от сляпата улица. Дракула направи нещо, което накара Мирча да се спъне — беше толкова бързо, че не успях да го видя — и той се завъртя, за да посрещне новата заплаха. Но преди да успее да я нападне, една сянка скочи от покрива отгоре и щеше да се приземи отгоре му като наковалня, ако рефлексите му не бяха толкова бързи.

— Приткин!

Той ме видя.

— Идват!

— По дяволите!

Огледах се наоколо, но не видях орди от вампири. Но Приткин бе извадил навън целия си арсенал и бе вдигнал щитовете си, нещо, което той не правеше с лека ръка. Най-накрая щях да видя работата на Мак в действие. Мечът, който свистеше и танцуваше около главата на мага, имаше същия дизайн като онзи, който Мак изрисува толкова старателно върху кожата на Приткин. Но този беше по-голям — близо на половината на ръста ми — и солиден, и блестящ като истинско оръжие. А и изглеждаше доста ефективен. Един замах към Дракула го отхвърли на около 10 стъпки и ако не беше отклонил острието, щеше да го разреже на две.