Карън Ченс - Прегърни нощта

— Така или иначе съм забъркана! — напомних му стегнато.

— Няма да ти хареса.

— Вече не ми харесва! Просто ми кажи!

Барманът ме гледаше леко развеселено. Вероятно се чудеше защо крещя на бара.

— Твоят приятел е извършил няколко разследвания — каза Били, с очевидно нежелание. — И е чул слух. Но вероятно не е нищо повече от това. Хората спекулират за Кодекса от векове…

Рейф поклати глава и отново сграбчи гърлото си. Барманът започна бавно да се отдалечава. Усмихнах му се, но изражението в очите му подсказваше, че ни мислеше за смахнати. Щеше да ме обезпокои по-малко, ако не бях наполовина съгласна с него.

— Били!

Той въздъхна.

— Става въпрос за това, че Кодексът никога не е бил изгубен, а че маговете са го имали през цялото време, но са разпространили слуха, защото не са искали никой да го притежава.

— Чудесно — казах мрачно. — Всичко, от което се нуждая, е друг спор с Кръга.

— Кас — каза Били почти нежно. — Има повече от един.

Отне ми повече от момент да разбера какво имаше предвид, след това очите ми автоматично се плъзнаха към Рейф.

— Черният кръг също го имат? — прошепнах тихо.

Черният Кръг беше група от тъмни магове, хора без скрупули за това как ще получат власт или за какво ще я използват. Те наскоро се съюзиха с някой свирепи вампири срещу Сребърния Кръг и Вампирския сенат, в една война, която заплашваше да погълне целия свръхестествен свят. До сега, успявах да стоя извън нея. И наистина исках да си остане по този начин.

Най-малкото Рейф успяваше да изглежда леко смутен.

— Опитвам се да спра да си създавам още врагове — казах ясно.

— И ако Мирча иска да нападне тази тъмна крепост, той има и нужните хора, за да го направи — отбеляза Били. — Със сигурност ние не сме му нужни.

Кимнах категорично. За първи път, Били беше казал нещо смислено. Рейф изглеждаше объркан, не можеше нито да чуе Били, нито да говори с него.

— Мирча има опитни хора… — започнах, само че Рейф ме прекъсна с развълнуван жест.

— Никой от тях няма да направи нищо — изграчи той, звучейки, сякаш почти се давеше.

Заобиколих бара, за да му взема вода.

— Защо? Искат той да умре ли?

— Не! — Той се огледа развълнувано, но неговия рев почти се изгуби в звука на барабаните и бръмчащите разговори. Той се надвеси над бара и сведе гласа си до шепот, толкова много, че аз трябваше почти да чета по устните му. — Може би има няколко, които негодуват срещу позициите си, които си мислят, че могат да бъдат по-добре някъде другаде, но повечето са достатъчно мъдри, за да го видят.

Той заглъхна.

— Да видят кое?

Рейф взе чашата, която му подадох, но не пи. Той я остави и започна да търка двете си ръце по бара с несъзнателно, отчаяно движение.

— Ако Тони си отиде, а Мирча умре, няма да има кой да ни защити. Семейството ще се разпокъса, всеки от нас ще бъде взет от друг господар, за да добави още сила към тях. И те няма да ни познават, Каси, няма да ги е грижа. Ще бъдем стока за тях, нищо повече. Неща, които да се използват и изхвърлят, ако се провалят.

Мислено се проклех за това, че не мислех за толкова напред. Разбира се, че смъртта на Мирча щеше да бъде повече от лична трагедия, неговата позиция на семеен патриарх потвърждаваше това. И щеше да бъде опустошително за хора като Рейф.

Той никога не бе имал особено респект към Тони, където професионалните убийци се ценяха като гении. Но поне знаеше правилата на домакинството и къде се вписва в йерархията. В едно ново семейство щеше да има постоянна борба за позиции, може би в продължение на десетилетия. А Рейф не беше войник. Може би нямаше да издържи достатъчно дълго, за да спечели ново място за себе си.

— Тогава защо семействата не му помогнат? — поисках да разбера. — Техните задници зависят от това, колкото и неговия!

— Защото Консулът им забрани! — прошепна Рейф. — Рискувам да си навлека гнева й, само защото съм тук!

Е, това обясняваше нервността му.

— Защо ще направи това? Тя се нуждае от Мирча жив! — Колкото и страшна да беше, Консулът не можеше да спечели войната сама. В крайна сметка Сенатът беше толкова силен, колкото бяха и членовете му, а вече бяха загубили една четвърт от тях в борба или предателство. Тя не можеше да си позволи да изгуби и Мирча.

— Тя каза, че всичко, което е можело да бъде направено, е направено и че ако се намесим, само ще влошим нещата. Но си мисля, че има много повече в това, от това, което е наяве. Ти си човекът, който се издирваме, и тя не иска да ти се помага.