Иън Макдоналд - Луна - Новолуние

Най-хубавото му качество бе простотата. Достатъчни бяха няколко точно поставени клопки, за да посеят началото на раздора, а човешката гордост свърши останалото. Мухата-убиец беше блестяща идея — един лек намек за възможно предателство, който бе отворил пропаст между Корта и Асамоа, но изглеждаше като замислен от Макензи. Лукас не се съмняваше, че „аварията“, която уби Рейчъл, е била провокирана от команда от някой от сървърите на Тайанг. Беше сигурен и че нападението, което бе превърнало Ариел в полуинвалид, е било заповядано от Палата на вечната светлина. Малки побутвания тук и там. Затворена обратна връзка на човешките взаимоотношения. Насилие, което поражда по-голямо насилие. Настрой враговете си едни срещу други. Питаше се колко време Сун са изчаквали сгодния момент, за да изпълнят плана си. Те работеха в десетилетия и планираха с векове.

„Твърде лесно е да се справиш с врага, когато е толкова предсказуем“, бе казала Аманда. Уегнър беше споменал, а Ариел беше потвърдила, че от Тайанг са проектирали система от квантови компютри за Уитакър Годард. Тримата Августейши. Прецизни прогнози, основани на модел, построен като отражение на истинския свят. Онова, което бе полезно за Уитакър Годард, се бе оказало два пъти по-полезно за Сун.

Но не бяха предсказали, че Лукас ще оцелее.

Токиньо се включи на режим за съхранение на енергията — само базови функции, колкото Лукас да се свърже със сензорите и контролните системи на капсулата. Капсулата пускаше сигнал, а местоназначението отговаряше по същия начин. Всичко се свеждаше до изчисления. Орбиталният кораб „Св. Петър и Павел“ на ВТО, който тъкмо бе на път да достигне най-далечната точка на обиколката си около Луната и да започне да се приближава към Земята, се свърза с капсулата и пое контрола на управлението ѝ. Вратовръзката на Лукас отново падна към гърдите му — капсулата започна да ускорява хода си и да преизчислява траекторията си; двигателите ѝ я насочиха към кораба. Приближиха се към него още повече, влезе в обхвата на камерите на капсулата и Лукас най-после имаше възможност да зърне спиращата дъха гледка. Огромният кораб, огрян от слънчевите лъчи, се състоеше от пет пръстена с жилищни зони, подредени по основната ос за двигателите и животоподдържащите системи и увенчани с корона от соларни панели.

Десет милиона злато в банката в Цюрих щяха да осигурят на Лукас убежище на борда — толкова дълго, колкото му беше необходимо, за да планира завръщането и отмъщението си.

Двигателите изреваха за последно и затихнаха, а от кораба се спуснаха лостове, които го прихванаха и вдигнаха навътре към корпуса.

Корабът за къси разстояния се сниши над осеяното с отломки поле и кацна. Парчетата от Боа Виста се бяха разпръснали под формата на груб кръг, пет километра в диаметър. Бяха паднали в зависимост от теглото и размерите си — в най-външния пръстен бяха листата и стръковете трева, след тях бяха парчетата стъкло, след тях — парчетата метал и скали. Най-едрите и тежки предмети — онези, които се бяха съхранили непокътнати, — лежаха досами разбития шлюз. Пилотът приземи кораба ръчно, след като успя да намери място за безопасно кацане. Боравеше с лостовете така, сякаш свиреше на музикален инструмент. Като изкуство.

Лукасиньо Корта, Абена и Лусика Асамоа, спасителният екип на ВТО и охранителите на АКА слязоха в кабината с космокостюмите на кораба и се подготвиха за слизане. Сензорите им бяха спрели да отчитат каквото и да е движение в Боа Виста преди часове. Само маякът на убежището проблясваше в сумрака. Убежищата бяха надеждни, но разрушението, на което е трябвало да издържи, не се вписваше в обичайните норми. Зелена светлина. Шлюзът се отвори, кабината се разхерметизира. Лукасиньо и Абена удариха каските си една в друга — знак за приятелство и подкрепа в лицето на опасността, която може би ги очакваше. Всеки спътник се превърна в светещо име, което засия над лявото рамо на собственика си.

ВТО се бяха възпротивили, че ако минат през Тве, за да вземат Лусика, биха се забавили опасно много със спасителната мисия.

— Момичето ми е там долу.

ВТО отказаха.

— АКА ще покрие изцяло разноските за гориво, въздух и заплатите на служителите ви.

Това бе решило въпроса.

— Ще бъдем трима.

— Разхерметизация — завършена — съобщи Джинджи. — Вратите се отварят.

Абена стисна ръката на Лукасиньо.

Той никога не се беше возил в такъв кораб преди и се бе настроил за вълнуващо преживяване: да се носи над повърхността с по-висока скорост от всякога, като супергерой, яхнал главозамайващо бърза ракета. В действителност, преживяването включваше само седалка в една кабина без прозорци, поредица от непредвидими трусове и промени в скоростта, които караха тялото му да се мята и да опъва ремъците и предпазните колани във всички посоки, и предостатъчно време да си представя какво го чака, когато пристигнат.