Нийл Стивънсън - Снежен крах

Гарвана вече е яхнал мотоциклета. Ако Хиро го погне пеша, може да го настигне, преди да е излязъл на Улицата.

Но може и да не го настигне. В такъв случай Гарвана ще се носи към Центъра с десетки хиляди километри в час, докато Хиро се опитва да се добере до своя мотоциклет. При тези скорости изгуби ли Хиро Гарвана от поглед, изгубил го е завинаги.

Гарвана пали мотора и започва внимателно да маневрира из джунглата към изхода. Хиро си плюе на невидимите пети и се изнася на максимална скорост към стената.

Две секунди по-късно той изскача навън и хуква към Улицата. Мъничкият му, микроскопичен, невидим аватар не може да кара мотоциклета, затова той си връща нормалния вид, скача на седлото и обръща машината. Оглежда се назад и вижда Гарвана да се носи към Улицата. Логическата бомба излъчва меко синьо сияние като тежка вода в реактор. Още не е видял Хиро.

Сега е неговият шанс. Той изважда катаната, насочва мотора към Гарвана и надува газта със стотина километра в час. Няма смисъл да връхлита прекалено бързо — единственият начин да убие аватара на Гарвана е да му отреже главата. Да го прегази с мотоциклет не би имало никакъв ефект.

Демон-охранител търчи към Гарвана и размахва ръце. Гарвана вдига поглед, забелязва връхлитащия към него Хиро и се хвърля напред. Мечът разрязва въздуха зад тила му.

Твърде късно е. Гарвана трябва да си е отишъл вече, но когато се обръща назад, Хиро го вижда насред Улицата. Нахакал се е в една от подпорите на монорелсовата линия — непресъхващ източник на неприятности за мотоциклетистите-любители на високите скорости.

— Майната му! — изругават едновременно и двамата.

Гарвана обръща към центъра и дърпа ръчката точно когато Хиро излиза зад него на Улицата и прави същото. След секунди и двамата се носят към Центъра с около осемдесет хиляди километра в час. Хиро е на около километър зад Гарвана, но не го различава ясно: уличните лампи са се слели в две гладки паралелни жълти ивици, а по средата им сияе Гарвана, вихрушка от евтини цветове и едри пиксели.

— Ако успея да му отсека главата, свършено е с тях — казва Хиро.

— Ясно — обажда се Хуанита. — Защото ако убиеш Гарвана, ще го изритат от системата и той не може да влезе пак, докато Гробищните демони не ликвидират аватара му.

— А тях ги контролирам аз. И затова всичко, което трябва да направя, е да убия това копеле само веднъж.

— Когато се приземят с хеликоптерите, ще имат по-добър достъп до мрежата и могат да пратят в Метавселената някого другиго да изпълни задачата — предупреждава Хуанита.

— Грешиш. Защото на земята ги чакат Чичо Енцо и Господин Ли. Трябва да го свършат до един час, защото иначе няма да го свършат никога.

Уай Ти изведнъж се събужда. Не се е усетила как е заспала. Пърпоренето на перките сигурно я е приспало. Сигурно е скапана от умора — това е истината.

— Какво става с мойта комуникационна мрежа, да го еба ? — пищи Л. Боб Райф.

— Никой не отговаря — отвръща руският пилот. — Нито Сала, нито Ел Ей, нито Хюстън.

— Свържете ме тогава по телефона с летището — нарежда Райф. — Искам да взема реактивния самолет за Хюстън. Ще си закараме задниците в кампуса и ще разберем какво става.

Пилотът бърника нещо по таблото.

— Проблем — обажда се той.

— Какво?!

Пилотът клати отчаяно глава.

— Някой бърника небесната телефонна връзка. Загазихме.

— Аз може да успея да се свържа — заявява президентът. Райф само го поглежда, сякаш иска да му каже „Да бе, тъпанар“.

— Някой да има шибана монета от четвърт долар? — изревава магнатът. Франк и Тони се шашкат цяла минута. — Ще трябва да гепим първия попаднал ни монетен телефон и да се обадим, мама му стара. — Той се разсмива. — Можете ли да повярвате? Аз да се обаждам по телефон ?

Секунда по-късно Уай Ти поглежда през прозореца и направо се гръмва, като вижда долу истинска суша и магистрала с две платна, която лъкатуши покрай топли пясъчни плажове. В Калифорния са.

Хеликоптерът намаля ход, пикира към земята и полита над магистралата. По по-голямата част от нея липсват пластмаса и неонови светлини, но след малко налитат на малко франчайз-гето, построено от двете страни на платното там, където шосето се отдалечава от брега.

Хеликоптерът каца на паркинга на едно „Купи и отлети“. За щастие той е почти празен и не отрязват нито една глава. Вътре двама младежи играят видеоигри и при смайващата гледка на хеликоптера отлепят само за миг очи от екрана. Уай Ти е доволна — ужасно я е срам да я виждат с това тъпо сборище от дърти посерковци. Хеликоптерът седи и бездейства, докато Л. Боб Райф изскача навън и притичва до монетния телефон до входа.