Нийл Стивънсън - Снежен крах

Тия смотаняци бяха толкова тъпи, че я сложиха да седне точно до пожарогасителя. Няма причина да не се възползва от факта. Тя го изтръгва от стойката и вади предпазителя практически с едно движение, после натиска ръчката, прицелена право в лицето на Тони.

Нищо.

— Мамка му! — крясва тя и мята пожарогасителя по него, или по-скоро го блъска в него. Той се навежда и сграбчва китката й. Силата на удара от стоварилия се в лицето му пожарогасител е достатъчна, че да му нащърби здравата самочувствието. А на нея й дава достатъчно време да подаде крака навън от хеликоптера.

Всичко отива на майната си. Ципът на единия й джоб се е разтворил, тя пада, или по-скоро се изтърколва от хеликоптера и точно тогава скобата на пожарогасителя се закача в този джоб и я задържа. Докато се откачи, Тони се връща на четири крака и посяга към ръката й.

Успява да го избегне и изтичва волно на паркинга. Зад гърба й е „Купи и отлети“, отстрани е оградена с висока ограда, отделяща това място от неоводолейския храм от едната страна и франчулат на „Големия Хонконг на Господин Лий“ от другата. Единственият път за бягство е към шосето — от другата страна на хеликоптера. Но пилотът, Франк и Тони вече са изскочили навън и са й преградили изхода.

В неоводолейския храм няма да й помогне. Ако почне да им мрънка и да ги умолява, те може просто да я включат в мантрите си за идната седмица. Но Големия Хонконг на господин Ли е съвсем друга история. Тя притичва към оградата и се опитва да й се покатери. Два и половина метра мрежа с лента-бръснач отгоре. Но дрехата й би трябвало да устои на острието. Горе-долу.

Успява да се покатери до средата. После чифт дебели, ала силни ръце се сключват около кръста й. Не извади късмет. Л. Боб Райф я откъсва от оградата. Ръцете и краката й ритат напусто във въздуха. Той отстъпва две крачки назад и я понася обратно към хеликоптера.

Тя поглежда към Хонконгския франчайз. Колко близо беше.

На паркинга се е появил някой. Куриер, слязъл от магистралата да си почине и да се поразсее малко.

— Хей! — изпищява тя, пресяга се, натиска лостчето на ревера и комбинезонът й се оцветява в синьо и оранжево. — Хей! Аз съм Куриер! Казвам се Уай Ти! Тези откачени боклуци ме отвлякоха!

— Леле! — възкликва Куриерът. — Ега ти досадата. — А после я пита нещо, но тя не може да го чуе, защото витлата на хеликоптера вече пърпорят.

— Откарват ме на летището! — крещи тя с цяло гърло. После Райф я блъска по очи в хеликоптера. Машината излита, проследена прецизно от публиката от антени на покрива на Големия Хонконг на господин Ли.

На паркинга Куриерът гледа как хеликоптерът излита. Много е готин за гледане, целият е окичен с картечници.

Но тия пичове вътре тормозеха тая супермацка .

Куриерът изважда личния си телефон от кобура, включва се към централното командване на РадиКС и натиска голям червен бутон. Сигнал за Тревога.

Две хиляди и петстотин Куриера са се струпали на железобетонните брегове на Река Ел Ей. Долу на дъното на канавката Виталий Чернобил и „Стопените“ тъкмо са стигнали до най-готината част на следващия си голям хит-сингъл, „Контролирана засечка в реактора“. Доста от Куриерите се възползват от саундтрака, за да се перчат нагоре-надолу по речния бряг — само Виталий на живо може да ги напомпа така с адреналин, че изкачват стръмен бряг със стотина километра в час, без да се размажат в бетона.

А после черната маса от фенове на „Разтопените“ се превръща в развихрена оранжевочервена галактика и грейват две хиляди и петстотин нови звезди. Гледката е направо побъркваща — отначало те си мислят, че това е някакъв нов визуален ефект, скалъпен от Виталий и неговите имидженери. Като масово светване с фенерчета е, но по-ярко и по-организирано. Всеки Куриер поглежда колана си и вижда, че червената лампичка на личния му телефон свети. Май някой клетник-скейтър е обявил Тревога.

В един франчайз на Големия Хонконг на господин Ли в покрайнините на Финикс Плъх номер В-742 се събужда.

Фидо се събужда, защото тази вечер кучетата са се разлаяли.

Някой винаги лае. Повечето лаят много далече. Фидо знае, че далечният лай не е толкова важен като близкия и затова често го проспива.

Но понякога в далечния лай се долавя един особен звук, който вълнува Фидо и той не може да не се събуди.

В момента чува точно такъв лай. Той идва отдалеч, ала е настоятелен. Едно добро кученце някъде е много разстроено. Толкова разстроено, че всички останали кученца в глутницата са подхванали лая му.