Нийл Стивънсън - Снежен крах

— Защото приготвял аконитинова отрова за китове от гъби и други вещества, които намирал в нивите и криел в дрехите си — обяснява Гарвана.

— Освен това — продължава Хиро — му се сърдели, защото веднъж счупил прозореца в бараката и през цялата зима оттам веел студ. Както и да е, един ден след обяда цялата охрана се изпонатръшкала болна.

— Отрова за китове в рибената яхния — обяснява Гарвана.

— Пленниците вече били навън и работели в нивите, и когато на охраната започнало да й прилошава, ги натирили всичките обратно в бараките, защото не можели да ги следят, докато се превивали от болки в стомаха. На този късен етап на войната не било лесно да се докарат подкрепления. Баща ми бил последният в редицата от пленници, а алеутът бил точно пред него.

Гарванът продължава:

— Докато пленниците прекосявали напоителен канал, алеутът се гмурнал във водата и изчезнал.

— Баща ми не знаел какво да прави — подхваща Хиро. — Най-сетне чул, че стражът на опашката сумти. Обърнал се и видял, че стражът е пронизан от бамбуково копие, което стърчало от гърба му. Дошло изневиделица. Алеутът все още не се виждал никакъв. После още един страж рухнал с прерязано гърло и алеутът се появил — замахнал и метнал още едно копие, което поразило трети страж.

— Той дялал харпуни и ги криел под водата в напоителните канали — обяснява Гарвана.

— И тогава баща ми разбрал — подзема Хиро, — че е обречен. Защото каквото и да кажел на охраната, те щели да го сметнат за участник в опит за бягство и да му отсекат главата. И като го осъзнал, решил, че ще е добре да натръшка няколко врагове, преди да са го докопали, взел пушката от първия убит страж, скочил в канала за прикритие и застрелял двама стражи, дошли да проучат какво става.

Гарванът допълва:

— Алеутът се втурнал към оградата, която била кьопава, от бамбук. Предполагало се, че отвъд нея полето е минирано, но той притичал направо през него без никакви проблеми. Или извадил късмет, или мините — ако изобщо ги е имало — са били малко и нарядко.

— Не са наблягали много на охраната на периметъра — обяснява Хиро, — защото Япония е остров — дори и някой да избяга, къде ще отиде?

— Един алеут би могъл да избяга — възразява Гарвана. — Можел е да стигне до най-близкия бряг и да си направи каяк. После да го изведе в открито море и да се изкачи нагоре по японското крайбрежие, а после да сърфира от остров на остров чак до Алеутските острови.

— Точно така — съгласява се Хиро. — Тъкмо това е единствената част от историята, която никога не съм разбирал, докато не те видях как в открито море надбяга моторница с каяка си. И тогава схванах всичко. Баща ти не е бил луд. Планът му е бил съвършен.

— Да, но твоят баща не го е разбирал.

— Баща ми притичал по стъпките на твоя през минираното поле. Те били свободни — в нипон. Баща ти тръгнал надолу по склона към океана. Моят баща искал да тръгнат нагоре към планините — мислел, че може би ще преживеят там на някое усамотено място, докато войната свърши.

— Глупава идея — отбелязва Гарвана. — Япония е много гъсто населена. Няма място, където да са можели да преживеят незабелязано.

— Баща ми изобщо не е знаел какво е каяк.

— Невежеството не е извинение — отсича Гарвана.

— Спорът им — същия спор, който водим и ние сега — ги провалил. Нипонците ги настигнали по пътя, току до Нагазаки. Нямали дори белезници и затова им вързали ръцете зад гърба с връзки за обувки и ги накарали да коленичат на пътя един срещу друг. После лейтенантът извадил меча си от ножницата. Мечът бил древен — лейтенантът бил от горд самурайски род и единствената причина да служи на вътрешния фронт била, че по-рано във войната бомба му откъснала кажи-речи целия крак. Той издигнал меча си над главата на моя баща.

— Той иззвънтял пронизително във въздуха — продължава Гарвана — и баща ми го заболели ушите.

— Но така и не паднал.

— Баща ми видял скелета на баща ти, коленичил пред него. Това било последното, което видял.

— Моят баща бил с гръб към Нагазаки — обяснява Хиро. — Светлината временно го заслепила. Той паднал напред и притиснал лице в земята, за да изтече от очите му ужасното сияние. А после всичко отново се нормализирало.

— Само дето баща ми ослепял — допълва Гарвана. — Можел само да слуша как баща ти се бие с лейтенанта.

— Полусляп еднокрак самурай с катана срещу едър, силен, здрав мъж с ръце, вързани зад гърба — разяснява Хиро. — Доста интересна битка. И честна. Баща ми победил. И това бил краят на войната. Само след две седмици окупационните войски дошли. Баща ми се прибрал, заживял, правил-струвал и накрая през седемдесетте се сдобил с дете. Както и твоят.