Нийл Стивънсън - Снежен крах

Но няма смисъл да се бърка в нещо, което не разбира. Може да изгуби часове в човъркането на някой код и накрая да излезе, че това е програмата, контролираща автоматичните тоалетни казанчета в Библейския колеж „Райф“. И затова Хиро продължава нататък, оглежда плетеницата от форми и се опитва да открие някакъв модел. Сега той знае, че е влязъл в котелното на цялата Метавселена. Но няма представа какво търси.

Тази система, разбира той, всъщност се състои от няколко отделни мрежи, оплетени една в друга на едно и също място. Фини червени линии — милиони — образуват изключително сложна плетеница между хиляди малки червени топчета. На Хиро случайно му хрумва, че това може да представлява мрежата на Райф от оптични влакна с неизброимите й местни офиси и възли по целия свят. Има и няколко не чак толкова сложни мрежи в други цветове, които може би представляват коаксиални кабели, каквито са използвали навремето за кабелната телевизия или дори гласови телефонни линии.

Има и една груба, яка, тромава мрежа, цялата в синьо. Тя се състои от малък брой — по-малко от дузина — големи сини кубове. Те са свързани помежду си — но нямат връзка с нищо друго — с масивни сини тръби. Тръбите са прозрачни и вътре Хиро вижда групички от по-дребни връзки в различни цветове. На Хиро му е нужно малко време, докато огледа всичко това, защото сините кубове са почти скрити — всички те са заобиколени от малки червени топчици и други възелчета като храсти, отрупани с глогинки. Това явно е някаква по-стара, по-раншна мрежа със свои собствени вътрешни канали, най-вече примитивни като гласовия телефон. Райф се е подключил мощно към нея със собствените си хай-тек системи.

Хиро маневрира, докато успява да огледа по-отблизо един от сините кубове, подаващ се над обраслите го преплетени линии. На всяка от шестте стени на куба е нарисувана голяма бяла звезда.

— Правителството на Съединените щати — установява Хуанита.

— Където хакерите отиват, за да умрат — допълва Хиро. Най-големият и въпреки това най-некомпетентният производител на компютърен софтуер в света.

Хиро и Уай Ти са яли заедно какви ли не нездравословни храни по разни закусвални из цял Ел Ей — понички, мексикански сандвичи, пица, суши, каквото кажете — и единственото нещо, за което е говорила тя, е майка й и нейната ужасна работа при Федералните. Прекомерният надзор. Тестовете с детектора на лъжата. Фактът, че се съсипва от работа и въпреки това представа си няма върху какво работи правителството.

Това вечно е било забулено в тайнственост и за Хиро, но пък те правителствата са си така. Били са изобретени, за да се занимават с неща, с които частните предприятия не щат да се занимават, което вероятно означава, че няма смисъл. Никога не знаеш какви точно ги вършат и защо. Хакерите традиционно гледат на правителствените мизерни цехчета за програмиране с ужас и през цялото време се мъчат да забравят, че тия лайна изобщо съществуват.

Но за тях работят хиляди програмисти. Програмисти, работещи по дванайсет часа на ден заради някакво извратено чувство за лична лоялност. Техните техники за създаване на софтуер, макар грозни и жестоки, са много сложни и усъвършенствани. Няма как да не преследват нещо.

— Хуанита?

— Да?

— Не ме питай защо си го мисля. Но според мен правителството е разработвало мащабен софтуерен проект за Л. Боб Райф.

— Има смисъл — потвърждава тя. — Връзката му с неговите програмисти е от типа „Любов-омраза“ — те са му нужни, но им няма доверие. Правителството е единствената организация, на която би се доверил, за да напише нещо важно. Чудя се, какво ли?

— Почакай — възкликва Хиро. — Задръж.

Сега той се намира на един хвърлей място от голям син куб на нивото на пода. Всички останали сини кубове, така да се каже, го захранват. До куба е паркиран мотоциклет — изображението е цветно, но само една идея над черно-бялото: огромни назъбени пиксели и ограничена цветова палитра. Моторът е с кош. До него стои Гарвана.

Носи нещо в ръце. Пак проста геометрична конструкция — дълъг, гладък син елипсоид, дълъг около две педи. От начина, по който се движи, Хиро предполага, че Гарвана току-що го е извадил от синия куб. Той го отнася при мотоциклета и го намества в коша.

— Бабанкото — обажда се Хиро.

— Тъкмо от това се бояхме — въздъхва Хуанита. — Отмъщението на Райф.

— Тръгва към амфитеатъра, където са се събрали всички хакери на едно място. Райф ще ги зарази всичките наведнъж. Ще им изпържи мозъците.