Сергей Лукяненко - Фалшивите огледала

Аз не знам кога тези решетки ще станат излишни. Може би наистина когато козлето застане спокойно до барса.

Ако вярвах, че са вечни, още вчера бих взел подарения от Дибенко пистолет и бих тръгнал да въдворявам своите порядки в Дийптаун.

Вратата ми отвори Чингиз. Гладко обръснат, спретнат, в дънки и бархетна риза на райета.

— Влизай — без каквото и да е учудване каза той.

— Нали не те събудих?

— Не. Аз винаги ставам рано. Пат и Подляра спят до обяд.

Иззад гърба на Чингиз се показа ритривърът. Протегнах ръка към любопитния Байт, песът тикна нос в дланта ми и свойски се потърка от крака ми.

— Да отидем в кухнята? — предложи Чингиз.

— Бира? — подозрително попитах аз.

— Не, мисля, че кафе. Кафе с коняк. Или с рижки балсам 16 16 Рижки балсам — силна алкохолна напитка с много билки. — Бел.прев. . Ти обичаш ли рижки балсам?

— Разбира се. Както си е редно за бивш съветски човек.

Очевидно, съдбата ми днес е такава — да пия кафе…

В кухнята не се е променило нищо от времето на последната ни седянка. Абсолютно. Даже празните бутилки „Жигульовска“ си бяха там, само дето силно се съмнявах, че са същите. Подляра, изглежда, пие бирата като вода.

— Ей сега…

Чингиз предозира нес кафето. И с кафеварка явно е същото 17 17 Всъщност е „Чингиз очевидно презираше нес-кафето. Също и кафеварките.“ Бел.Mandor. . Седях и гледах как сипва в малката ръчна кафемелачка шепа зърна — „Коломбо“, от „Московско кафе“, и бавно, прецизно го смила…

— Нали няма проблем, че кафето е наше? — попита Чингиз. — Някои се мръщят, но… наистина хубаво кафе е, правилно изпечено. Аз не купувам вносни стоки, ако има достойни родни заместители. — Той се замисли за секунда и добави: — Само дето рядко се намират такива.

— Няма проблем. И аз пия такова.

Хубаво е да си богат. Можеш и да се поперчиш.

— Чингиз, от какво си правиш парите?

— Сидита — спокойно отвърна той. — Пиратски сидита, дивидита. „Windows-Home“ за два-три долара, пресни игри, колекции с програми… Когато отиваш на митинския пазар за аудиотехника или просто минаваш покрай някоя сергия, ми хвърляш малко пари. За кафе.

Той изсипа смлените зърна в джезвето.

— И ето, че сега те компенсирам за този позорен факт…

— Ясно.

— Преводи на игри… ако играта ми харесва, понякога и сам се занимавам с това. Ако не — давам я на момчетата. Понякога и на Пат. Той иска сам да си заработва…

— Сега е ясно на кого да благодаря за евтините шегички. „Корабът ви акостира на острова на сирените, те пееха «Депеш Мод» толкова готино, че част от екипажа дезертира…“

— Точно това не е Пат, той не обича Депеш Мод…

Чингиз разля кафето по чашките. Извади и сложи на масата бутилка рижки балсам и малки сребърни чашки.

— Как го искаш, в кафето или отделно? Аз обичам отделно.

— И аз.

И двамата неволно се усмихнахме.

— За успеха ни… — вдигна чашката Чингиз.

— А на мен? — дочу се мрачен глас от стълбата. — О, ти ли си, Льоня?

Подляра стоеше, почесвайки се по корема и късогледо взирайки се.

— Пак ли си изгуби очилата? — попита Чингиз.

— Не съм ги губил. Спомням си, някъде в апартамента са… струва ми се.

Подръпвайки нагоре чудовищните си сатенени гащи, Подляра седна до мен.

— В джезвето има кафе, сипвай си докато не е изстинало — посъветва го Чингиз.

— И няма да налееш на стария си приятел… съвсем си изгубил срам… — промърмори Подляра и се пресегна към котлона. — Ще видиш, ако дойдат да ти секвестират богатствата, и дума против няма да кажа!

Той изсумтя, тържествено трясна джезвето върху масата. Потърси с очи чашка, въздъхна, отпи направо така. Наля си със замах в кафето балсам. Изрече:

— Красота… дума да няма… Чингиз, вероятно ще поживея у теб до есента. Става ли?

— А ако кажа не? Сигурно ще си тръгнеш?

— Не, естествено. Ти си ми длъжник. Десетачка. Още от шлепа.

Чингиз се усмихна. Забавляваше се от сърце.

— Нищо не ти дължа. Честно си спечелих десетачката. Ти не се вмести в срока.

— Вместих се, ти по-късно включи хронометъра! — изрева Подляра. — На какво ли не са готови тия бизнесмени, само и само да се налапат с пари… Погледни го само, Льоня!

— А какъв е този шлеп? — попитах аз. — Вече няколко пъти чувам…

— От оня шлеп започна цялото руско хакерство! — тържествено изрече Подляра. — За хакерите!

— И за дайвърите — добавих аз, вдигайки чашата.

— Тогава гепихме едно XT — каза Чингиз.

— Не сме го гепвали! Назаем го взехме! Нали честно си го върнахме!