Сергей Лукяненко - Фалшивите огледала

Дори времето, вероятно.

Побутвам стената на двореца, побутвам я с дланта си, и стената се разрушава. Зад нея не е императорският дворец, зад нея е Дийптаун. Пристъпвам, Императора също прави крачка.

Стоим върху хълм и градът е пред нас — всичко е като на длан. Заобиколени от някакъв парк, един от стотиците паркове в Дийптаун.

— Това е светът — казвам аз. — А светът е любов.

— Това е светът — повтаря Императора, и в очите му се появява светлина. — А светът е любов.

— Ето, виждаш ли колко е просто всичко? — изричам аз. Усмихвам се, и правя крачка встрани. Време ми е. Не трябва да се казва всичко. — Бъди щастлив! Живей!

— Кой съм аз?

На него все не му дава мира този най-важен въпрос. Кой е той… А аз кой съм? Имам ли аз кого да попитам?

— Мисля, че знам, но ти търси отговора сам. Така трябва!

Бившият Император на „Лабиринта“ кимва, колебливо се оглежда. И прави първата крачка.

— Довиждане! — казвам аз. — Довиждане! Тръгвам! Че имам милион работи за вършене… А повече не може да има!

А. Чертков — руски писател-фантаст, голям почитател и популяризатор на киберпънка. След спор с него на тема възможен ли е „киберпънк с човешко лице“, Лукяненко написва „Лабиринтът на отраженията“ — Бел.прев.

Всъщност е „Уви, хентай няма да има…“. Хентай — порнографски поджанр в анимето. На практика целият текст е пълен с печатни (и тук-таме преводачески) грешки, затова тук повечето от тях са поправени „тихомълком“, без забележки под линия. Бел.Mandor.

Бурлак — в предреволюционна Русия — работник, който тегли шлеп или гемия с въже срещу течението на реката. — Бел.прев.

Есетра — едра речна хрущялна риба. — Бел.прев.

Песента „Рисунка на асфалта“ е на Юлий Буркин. — Бел.авт.

Всъщност е „не само нейни, но и мои гости, между другото“. Бел.Mandor.

Комунално жилище — в СССР след Октомврийската революция — многостайно жилище за няколко семейства, с обща кухня и баня. — Бел.прев.

Тук вече грешките са повече; идиомите са преведени буквално. Всъщност е: „Обичайното детско фукане — намръщи се Чингиз. — Никога ли не си чувал какви небивалици разправя Пат на приятелчетата си?“. Бел.Mandor.

Всъщност е „Значи той съществува?“. Бел.Mandor.

Всъщност репликата е „В чужд манастир…“, като се има предвид поговорката „В чужд манастир със свой псалтир не се ходи“. Бел.Mandor.

Ондатра (Fiber bethicus) — гризач с ценна кожа. — Бел.прев.

Всъщност е „разузнаване с бой“. Бел.Mandor.

Дефибрилатор — апарат за прекъсване на спазмите на сърдечния мускул с помощта на краткотрайни електрически импулси. — Бел.прев.

Тук става въпрос за функционалните клавиши F5 и F6, които в повечето програми за работа с файлове (напр. „Total Commander“, „Midnight Commander“ и т.н.) изпъляват съответно функциите „копиране“ и „преместване“. Бел.Mandor.

Страт — (от лат. stratum) — ивица, слой. Бел.Mandor.

Рижки балсам — силна алкохолна напитка с много билки. — Бел.прев.

Всъщност е „Чингиз очевидно презираше нес-кафето. Също и кафеварките.“ Бел.Mandor.

Александър Тюрин — руски фантаст, в момента живеещ в Германия. Автор на няколко киберпънк романи, най-известен от които е „Страхуват ли се компютрите от адския пламък?“ — Бел.прев.

Владимир Василиев — руски фантаст, автор на киберпънк повестта „Сърца и мотори“, преработена в романа „Горещ старт“. Съавтор на Лукяненко в „Дневен патрул“. — Бел.прев.