Наоми Новик - Смъртоносна академия

Вследствие на следобедното ми усърдие гърбът и дупето ме боляха, светлината на бюрото ми започваше да отслабва, докато седях приведена над дебелия том и примижавах, та да разчета буквите, а другата ми ръка, с която държах речника по староанглийски, бе изтръпнала. Все по — силно ставаше желанието ми да призова стена от смъртоносен огън и да изпепеля душеядеца, книгата със заклинания, речника, бюрото си и прочее.

Не е напълно невъзможно да останеш магьосник злодей за дълъг период от време. Лиу няма да пострада, тя е далеч по-предпазлива от Джак. Бих се обзаложила, че е използвала всичките си способности да вкара тук със себе си торба с хамстери или други твари и сега ги принася в жертва по график. Открадва си по няколко цигари седмично, не пуши като комин, да речеш, по четири пакета на ден. Но тя може да си го позволи, защото не е съвсем сама. Има голямо семейство — не чак толкова голямо, та вече да създаде свой анклав, но това е в обозримото бъдеще — и се носят слухове, че сред тях има много магьосници злодеи; при тях явно това е стратегия. Има братовчеди близнаци, които ще постъпят догодина и чрез използването на малия ще е в състояние да ги брани през първия им клас. След дипломирането й пред Лиу ще има избор. Ако иска да се откаже, може изцяло да загърби заклинанията, да се сдобие със скучна служба, която да й плаща сметките, и да разчита на роднините си да я закрилят и да правят по някоя магия в нейна услуга. До десет години ще е достатъчно излекувана физически, за да започне отново да използва мана. Или пък ще стане професионална злодейка, от онзи тип вещици, които получават солидни суми от анклавите, за да им вършат мръсната работа, без да бъдат задавани въпроси откъде иде всичката тази мощ. Стига да не се впусне в крайности — като моя тип заклинания — няма страшно за нея.

Аз обаче нямам семейство, само двете с мама сме, и със сигурност нямам зад гърба си анклав, готов да ме подкрепя. Живеем в комуната Лъчист ум край Кардиган в Уелс, населявана още от шаман, двама духовни лечители, кръг от езически магове, танцова фолк трупа — всичките горе-долу с еднаква мощ, тоест никаква. Направо изпадат в ужас, като видят мен или мама да вършим истинска магия. Добре де, мен. Мамината магия се състои в това да извиква мана с танци заедно с група доброволци. Казах й веднъж, че трябва да взема такса на хората, ама тя — не, а после пилее маната за радост и щастие, тра-ла-ла. Хората ни канят на трапезата си, защото я обичат, че как да не я обичаш? Построили й шатра, като отишла при тях право от Магьосническата академия, вече бременна в третия месец с мен. И все пак никой от тях не бе в състояние да ми помогне в магьосническите дела или да ме защити от върлуващите злодейства. Дори да можеха, не биха го направили. Те не ме харесват. Никой не ме харесва, само мама.

Татко умрял тук по време на дипломирането, докато измъквал мама. Наричаме го дипломиране , защото така му казват американците, те плащат лъвския дял от разноските на академията през последните седемдесет години. А както се знае, който плаща, той поръчва музиката. Не че може да става дума за веселба. Просто е момент, в който учениците от последния клас са натиквани до един в аулата за дипломиране много надолу, на самото дъно на академията, и се опитват да се преборят, за да се измъкнат от всички гладни злодейства, дето лежат там и дебнат. Около половината випускници — тоест половината от онези, успели да оцелеят до този момент — се спасяват. Татко не се спасил.

Виж, той е имал семейство; те живеят край Мумбай. Мама бе успяла да ги открие, но чак като бях вече петгодишна. Двамата с татко не бяха обменяли информация с външния свят за отношенията си, нито бяха правили планове за след дипломирането си. Това би било прекалено рисковано. Вътре били заедно за около четири месеца, но се открили като сродни души и вярвали, че любовта ще ги води по пътя им. За мама поне все още е естествено да разсъждава по този начин.

Та така, когато открила семейството на татко, се оказало, че то е свръхбогато, от порядъка на тези с дворци, скъпи бижута и безбройна прислуга, и по-важното — по мамините стандарти, произлизали от древен хиндуистки анклав, стриктно ограничаващ се до мана, който бил унищожен по време на британското управление, но те все така продължавали да спазват правилата. Не хапвали месо и още по-малко прибягвали до малия. Тя била щастлива да заживее с тях, а и те били много радостни да ни приемат. Дотогава изобщо не знаели какво се е случило с татко. Последно получили известие от него в края на първата му учебна година. Учениците от последния клас събират писма от нас, останалите, в седмицата преди дипломирането. Аз вече съм написала моето за тази година и раздадох копия на някои хлапета от лондонския. Кратко и мило: още съм жива , добре се справям с учението. Налага се да е кратко, та да нямат повод да ми откажат да го пъхнат в плика си.