Наоми Новик - Смъртоносна академия

Толкова бях ядосана, че ми отне шест опита да спретна заклинание за почистване. След четвъртия се изправих, запратих ронещ се древен свитък към непроницаемия мрак отвъд бюрото и нададох яростен крясък:

— Не ща да призовавам армия от скувара! Не съм си наумила да вдигам стени от смъртоносен пламък! Искам само да почистя проклетата стая!

В отговор от черната пустота долетя страховит том, подвързан в напукана бледа кожа с остри ръбове, които ме одраха неприятно при плъзгането му по металната повърхност на бюрото. Кожата вероятно беше свинска, но някой явно бе желал да създаде впечатлението, че е смъкната от човек, което си беше почти толкова лошо. Книгата се отвори на страница с инструкции как да се пороби цяло множество хора, тъй че да ти играят по свирката. Е, сигурно щяха да ми почистят стаята, ако им поръчах.

Наложи се чак да извадя един от глупавите кристали на майка ми, да седна на тясното си скърцащо легло и да медитирам десет минути, заобиколена от гадната смрад на душеядеца, която се просмукваше в дрехите, в чаршафите и в книжата ми. Човек би помислил, че всякаква миризма ще се разнесе бързо, след като една цяла стена липсва и стаята е отворена към панорамната гледка на мистичната непрогледна пустота, сякаш си в космически кораб, гмурващ се в черна дупка, само че би сгрешил. След като най-сетне успях да се завърна от нивото на задушаващ гняв, пратих книгата със свинска подвързия от далечния ръб на бюрото ми отново в празнотата — за всеки случай използвах писалка, за да я бутна — и изрекох толкова спокойно, колкото успях:

— Искам простичко домашно заклинание за почистване на нежелана мръсотия с лоша миризма.

С намусено тупване пристигна друг гигантски том, озаглавен „Амунан Хамуерод“, пълен със заклинания на староанглийски — най-слабия ми от мъртвите езици — а отгоре на това не се отвори на конкретна страница.

Все ми се случват неща от този род. Някои магьосници имат афинитет към магии за промяна на времето или за трансформации, или за фантастични битки като прескъпия Орион. Аз имам афинитет към масово унищожение. Това е изцяло по вина на майка ми, разбира се, също като глупавото ми име. Тя е от онези, които залагат на цветя, мъниста и кристали и танцуват под луната за Богинята. За тях всички са прекрасни хора, а злосторниците са просто неразбрани или нещастни.

Тя дори прави масажна терапия за простосмъртните, защото „е толкова релаксиращо да даряваш покой на хората, мила“. Повечето магьосници не си губят времето с банални професии — смята се за малко принизяващо — или ако се решат да се занимават, си намират служба с нищоправене. Човекът, който се пенсионира от фирмата след четиресет и шест години стаж и никой не може да си спомни какво точно е работел; отнесената библиотекарка, която зървате понякога да се мотае между рафтовете и май нищо не прави; третият вицепрезидент, отговарящ за маркетинга, който се появява само за заседания на висшето ръководство — ей такива неща. Има си заклинания да се надушват подобни служби или да се насърчи създаването им и тогава си подсигурил издръжката си, а също така разполагаш с много свободно време да градиш мана и да превърнеш евтиния си апартамент в дванайсетстайно имение. Но мама не е от тях. Таксата й е съвсем нищожна и я взема само защото предложиш ли масажна терапия безплатно, хората ще изпитат подозрения, както си е и редно.

Естествено, аз израснах скроена по съвършено противоположен модел, както би очаквал всеки с елементарни познания за принципа на балансиране, тъй че като искам да си разтребя стаята, получавам инструкции как да я изпепеля с огън. Колкото и да е странно, практически не е възможно да унищожиш с едно мигване цяла армия демони. Иска се сила, много сила. А никой няма да ти помогне да изградиш мана за призоваване на лична армия от демони, така че нека сме реалисти, иска се малия.

Всички — почти всички де — използват по малко малия тук-там, неща, които не приемат за злина. Да превърнеш филия хляб в парче торта, без първо да си изградил маната за това, неща от този род, които масово са приемани за безобидна шашма. Е, силата все пак трябва да дойде отнякъде, и ако не си я натрупал сам, то вероятно приижда от живо създание, защото е по-лесно да придобиеш сила от нещо, което вече е живо и мърдащо. Така че, хапваш си ти тортата, а междувременно цяла колония мравки в задния ти двор загива и се разпада.

Мама стига дотам, че чая си не би подгряла с малия. Но ако не си чак такъв праведник, а повечето хора не са, можеш да си приготвяш триетажна торта от пръст и мравки през всеки ден от живота си и пак да доживееш до 150, след което кротко да издъхнеш в леглото си, стига преди това да не се гътнеш от холестеролно отравяне. Започнеш ли обаче да използваш малия в голям мащаб, например за да сринеш град до основи или да избиеш цяла армия, или за каквото и да е от хилядите безполезни неща, които знам точно как се правят, не можеш да се наситиш и постоянно смучеш мана (или житейска сила, или тайнствена енергия, или вълшебен прашец, или както искате да я наречете, просто сега тенденцията е да се назовава мана) от неща с достатъчно сложна структура, че да притежават чувства по този въпрос и да ти се съпротивляват. Тогава силата се опорочава и дока то се опитваш да се отървеш от тяхната мана, много често те побеждават.