Александър Белтов - Фосикър

Куче млъкна. Слав, подпрял с ръце брадичката си, беше объркан.

— И да ти кажа ли още? — подкани го Куче, а Слав закима. — Дяволите никога не са си тръгвали оттук и не се заблуждавай по външния им вид.

— Това е само легенда, нали? Това не е твоят език и изказ.

— От твоето съзнание зависи и ако си готов, ще прецениш, че е истина, а ако не – твоя си работа. Щом искаш, вярвай, че е легенда.

Куче замълча.

— Признай, че си я намерил в някоя електронна книга. Всичко е измислено. Искаш да покажеш превъзходство над човечеството, така ли?

— Би трябвало да имаш абстрактно мислене и да разбереш, че това е метафора.

— Метафора е, да.

— Наивник си ти, Фос — модулиран от звуковата карта, гласът бе безизразен. — Цялата ви цивилизация ще загине само от наивността, която носите в себе си. Не може да се грижите за живота си, камо ли за планетата. Емоциите са това, което ще ви доведе до пълния крах, и това се опитвах да ти подскажа. Аз нямам такива.

— Ти ли ще се погрижиш за нея, за Земята? — нервно попита Слав.

— Сам разбираш, че това за вас е невъзможно.

— Ти ли? — повиши тон и стисна юмруци Слав.

— Аз, а ти не можеш да ме спреш — каза Куче.

Слав стисна зъби: „Гадина, облечена в машинен код!“

Наведе се към компютъра:

— Знаеш ли, ти изобщо не се интересуваш от човеците, а и от света като цяло. Щом нямаш емоции, ти се грижиш за себе си, като част от защитния ти механизъм. Ако говорим за аналога на това при човешката психика, такова поведение се определя като инстинкт за самосъхранение и е много, много по-силно от всякакви други чувства и емоции. Така ли е?

Машината не отговори и Слав се зачуди, дали програмата не е прекъснала по някаква причина.

— Всъщност, ти не се грижиш за хората. Ти си загрижен за себе си – добави той.

— Всичко отива по дяволите, Фос, и това не е само израз.

— Дяволът си ти — изригна Слав.

— И всичко е заради физическото ви присъствие — продължи невъзмутимо Куче. — Тази тленна форма, на която никак не може да угодите. Какво толкова му трябва на едно тяло?

— И това ли е, според теб?

— Това е, Фос. Просто е. Когато намерите начин да се освободите от физическата си форма, едва тогава ще намерите покой.

— Значи това било, казваш… – Слав се удари по челото. — И следователно ти, като нямаш физическа форма, можеш да се контролираш в желанията си, така ли? Ти си съвършен, понеже нямаш желание да притежаваш, да ползваш?

— Тези желания израждат човеците и стават дегенерати. Запомни – във властта неминуемо влизат само и единствено дегенерати. Онези, които не са такива, но са стигнали до там, изгарят на кладата.

— И какво от това? Знам за дегенератите. Такива сме човеците.

— Аз никога не мога да се превърна в дегенерат, защото нямам физически нужди.

— И следователно си достоен да управляваш и владееш, така ли?

Куче замълча за миг, а на дисплея светна надпис „Внимание!“

— Странен биологичен вид сте хората — продължи програмата. — Молите се на неописуемия и всемогъщ, воювате за него, а когато ви се предложи помощ — отхвърляте я. Категорично. Така и ще се заличите. И няма никакво значение с тояги ли се налагате, или сте относително напреднала цивилизация и се опитвате да се замеряте с ракети. Не ставате.

— Ти ли си неописуемия и всемогъщ? — слюнката от устата на Слав полепна на дисплея. Той посегна и я замаза точно върху надписа „Внимание!“ Влажното място, пречупващо светлината, подобна на призма, светна като шарен калейдоскоп в различни цветови оттенъци. Сега знаеше, всъщност беше сигурен в това — неизвестният програмист на Куче, неговият баща, наистина се бе опитвал да го унищожи.

— Готов си да убиваш и убиваш в устрема на твоите лични амбиции и планове, нали, Фос? Точно така – предизвикай криза и я управлявай.

— Какво? Ти си ни подслушвал? Там, в къщата на командер?

— Е, и? Важни са фактите.

— Не съм го убил, да знаеш! Хвърлих бомбата, нямаше какво друго да направя — размаха ръце Слав. — Не видях да умира. Дори сега може би е по петите ни, Куче, а ти ме занимаваш с моята съвест.

— Не само твоята съвест, човешката, както ти разказах преди малко. Самозалъгваш се, че не е станало само защото не си го видял с очите си. Така е, но това не те прави невинен. Това не означава, че не е вярно и ти не си нищо повече от онези, другите дяволи. Не си специален.

— Стига! Нали ти ми каза да го направя!

— Типично за вашата раса е да си затваря очите пред онова, което не иска да възприеме с разума – продължи невъзмутимо Куче. — Но зрението е просто един от многото сензори и с изключването му не прекъсвате връзката с реалността.