Александър Белтов - Фосикър

— Може би с това се опитваш да спасиш нечий друг или… самия твой мизерен живот, така ли е? — сякаш не го бе чул, продължи командер. – Наблюдавах те. Още когато висеше накрая на онази висока сграда. Гледах записа. Ти си страхливец и слабак. Дори това не можеш да направиш, когато си го решил.

— Ще го направя, ако има смисъл – кресна Слав.

— Страхливец и слабак – продължи прихващачът. — После започна да копаеш като луд. Непредпазливо. Завираш се на места, където знаеш, че не трябва. Само това стига, за да те тикна там, където ти е мястото. После потърси Пръчката. Агората влезе във връзка с теб, сега и матрикантите те издирват. Посещаваш болница. Виждаш ли, всичко знам. Само при мен ще бъдеш в безопасност, но срещу съответната цена.

Слав не отвърна, но забеляза ръцете си да треперят. Не ги усещаше и не можеше да ги контролира. Бяха като странни израстъци, висящи от тялото му. Напълно ненужни, дори пречещи му сега. Дали мъжът ги бе видял?

— Живот срещу живот, ето това е цената, нали? — продължи да размишлява бръснатият. — Равнопоставени ценности, ако погледнем отстрани. Погледнато от неутрална позиция, е така, но субективния интерес не е неутрална позиция, нали? Как ще защитиш решението си и пред кого?

Бомбата бе оставена на масата и очите на Слав неволно се плъзнаха към мястото. Халката, висяща в единия край на адската машина, която трябва да активира капсулдетонатора, бе съвсем достъпна. Едва няколко бързи крачки и… После само десет секунди време до детонацията. Средата ще бъде унищожена, както предложи Куче. Променената среда може да донесе променени позиции на сила на играчите или… Или така да повлияе на някои, че да ги промени вижданията им, целите – пак според Куче. Средата влияе върху хората. Проблем обаче се явяваше позицията, на която бе бръснатият в този момент. Първо трябваше да бъде заобиколен и едва тогава… Командер извъртя леко глава, за да проследи погледа му:

— Никога няма да посмееш, момче! Не си давай напразни надежди! Прекалено си слаб, за да го направиш. Искаш, но не можеш. Спира те страхът, че може да засегне и теб, не само мен, нали? Инстинкт за самосъхранение, копачо. По-силен е от волята ти, но ти знаеш това.

Слав се опитваше да размишлява, но не му се отдаваше.

— Аз ти давам шанс да оцелееш, момче, но не това е важно. По-важното е, че с унищожаването на тази информация има шанс да бъде избегната междурасовата война между хората и матрикантите. Това е големият ти личен късмет. И, честно казано, изобщо не ми пука какво мислиш по въпроса.

Слав бе убеден в това и без да му го казват. Знаеше, че прихващачът няма намерение да се съобразява с него. Ако това не беше така, вече щеше да го е разбрал.

Загледа се в безцелните лупинги във въздуха на дребна мушица, малко зад гърба на бръснатия. Помисли си, че не я бе виждал досега. Това му подсказа, че вероятно някъде има отвор, но дали е достатъчно голям, за да се ползва от човек. Онази, на пръв поглед химерна надежда, че може да се измъкне оттук, се завърна с пълна сила в съзнанието му. Той отново се напрегна в опит да измисли нещо. Хрумна му, че само ако има начин да запали кибритена клечка, отклонението на пламъка ѝ би го ориентирало за посоката, в която да търси отворения изход. А може би, ако имаше включена вентилационна уредба, тя със своя въздухопоток би го заблудила. Не, не можеше да е сигурен в посоката, в която трябва да се насочи, за да намери този предполагаем изход навън. Твърде много условности. Ами ако мушицата бе тук през цялото това време, но той просто не я бе забелязвал досега?

Тя прелетя над главата на мъжа и вече бе в обсега на ръцете му. Ето, сега беше удобен момент някой от двамата да я смачка с ръка. Едно бързо посягане. Щеше да отнеме само секунда и един живот би прекъснал съществуването си. Но какво ще промени това в света наоколо и в частност за Слав? Нищо съществено, което да си струва да се отбележи. Ами ако можеше да отнеме живота на командер сега, с едно движение на ръката си, чисто хипотетично. Какво би последвало? Би ли имал шанс да се измъкне, да продължи да работи и да събере парите за екзоскелет за Нели? Навярно. Тоест, продължи разсъжденията си Слав, може ли да се мисли, че животът има цена, само ако се измерва от някоя заинтересована страна? Битието на командер за някого няма цена, но за друг тя е изключително висока. Тоест, излиза, че животът като мяра е субективно оценяван, както бе казал преди малко командер. Но именно за това деление се е наложило обществото да дава еднаква мяра на всички човешки животи. Именно за това убийците се считат за престъпници и се наказват за това деяние. Би ли се превърнал в злодей, за да защити живота на сестра си? Не му се искаше, но бе изправен пред избор. Сякаш на везните на виртуален кантар бе сложил две тежести – живота на командер срещу бъдещето на Нели.