Александър Белтов - Фосикър

Пое дълбоко въздух и това се оказа твърде болезнено за ребрата му, но помогна. Опита се да диша само с диафрагмата и като че ли успяваше. Напъна мускули и с цялата воля, която успя да събере, се изправи на крака. Не можеше да определи къде точно бе пострадал от взрива. Всичко болеше, но важното бе, че можеше да движи тялото си и да се държи изправен. Докато се съвземаше, усети нещо да пълзи по гръбнака му. Инстинктивно попипа врата си и напипа нещо лепкаво. Вдигна ръка, за да го огледа. Кръв. Обърса се в панталона и с пищящи уши се заклатушка напред.

Не знаеше накъде се бе запътил, нито дали ще успее да стигне. Единственото, което искаше, бе да изчезне оттук.

Настъпи нещо и кракът му се подхлъзна. В унес наведе глава и погледна. Беше настъпил откъсната до китката човешка ръка. Широката ѝ длан бе обърната нагоре, а пръстите разперени. Цялата нелепост на сцената бе, че ръката сякаш махаше за сбогом.

Слав замижа и ритна. С бомбето на обувката си я уцели и тя отхвърча. Колебливо отвори очи и когато прогледна, ръката вече не бе там.

Изплю слюнката от гърлото и се закуца нататък, задвижван единствено от волята си. По някое време претръпна на болката и почти затича, доколкото му бе възможно.

Дори не погледна назад.

Беше изгубил представа за времето и пространство, но започна да възвръща изчезналите си възприятия. Пищенето в ушите му постепенно бе утихнало. Тъпата болка в тила му напомняше експлозията и този спомен го буташе напред и движеше тялото. Беше преодолял първоначалните трудности и сега се движеше уверен.

От време на време чуваше епизодичния зов на някаква птица. Без да мисли много, това се бе превърнало в пътеводител за него. Вървеше право натам. Животински инстинкт, вместо осъзнато човешко действие. Само да е далеч, само да е по-далеч, повтаряше си той.

Когато краката му започнаха да се заплитат и едва се удържаше прав, се принуди да спре и поседне на объл камък. Дишането му бе учестено и неравномерно. Студеният въздух режеше дробовете на тънки парчета, право в дълбините на гърдите му. Преви гръб и почти допря лице до колената си. Спареният дъх на мръсните му панталони запуши ноздрите му. Догади му се и устата му се напълни с нещо кисело. Опита се да изплюе слюнката, но тя бе сгъстена и провисна. Той я откъсна с помощта на пръстите си и я удари в земята. Адреналинът, който му бе давал сили досега, започна да се оттегля от вените и Слав се почувства изтощен до краен предел. Дори не бе сигурен, че ще може да се изправи отново. Струваше му се, че това е краят и завинаги ще остане на това място. Тялото му започна да изстива и вдървява, но съзнанието му започна да се прояснява.

Какво, по дяволите, се бе случило? Нима наистина бе извършил това? Пред очите му се появи откъснатата човешка ръка с разперени пръсти. Той замижа, но образът така и не изчезна. Завъртя енергично глава в различни посоки, за да изчисти видението. Мозъкът му се бе превърнал в камбана — болезнена и гръмка, биеше в стените на черепа. Насили се да мисли за друго, само и единствено да не се връща към тази картина. Та нали тази ръка искаше да му отнеме лаптопа, а с него щеше да загуби Куче. Тази ръка искаше да унищожи всичко, от което имаше нужда, за да успее да осигури най-подходящия екзоскелет за Нели.

Започна да повръща. Замириса ужасно и в гърлото му стана горчиво. Гъста слуз се разстели в краката му. За късмет, беше успял да опази маратонките си. Само няколко дребни пръски.

Прокара пръсти през гърдите си и напипа ремъка на раницата. Тя беше на гърба му и вече усещаше тежестта ѝ. Това го успокои, но не достатъчно.

Сцената, обсебила главата му, постепенно изсветля и накрая се стопи напълно. Ако командер не бе загинал, продължи да разсъждава Слав, какво ще последва. Ако е пострадала само едната му ръка, сега, с бинтована китка, е по петите му. Разярен и приближаващ. Слав беше наясно, че дори еднорък, бръснатият бе страховит противник. Той би могъл лесно да го надвие физически, дори без да използва оръжие, а той със сигурност има, макар да не го бе показвал. Можеше дори да носи друга бомба в него, ужаси се Слав.

Вдигна глава и се заоглежда. Не забеляза ничие присъствие. Компания му правеха само няколко олисели ниски дървета, с провиснали до земята клони. Тук-там рехави храсти и къртичини дупки в пръста допълваха картината.

Ами ако командер се бе скрил зад дърветата и дебнеше всяка негова крачка, в очакване да влезе в обсега му? Дори само с една здрава ръка той… Ако тази откъсната китка не бе на бръснатия? Слав дори не можеше да определи дясна ли беше, или лява. Ако тази откъсната от китката ръка не беше на прихващача или ако бе пуснал след него Атос, Портос и Арамис?