Александър Белтов - Фосикър

— Как така няма значение? – повдигна вежди. — Нали той ме повика тук?

— Всеки момент ще дойде един друг човек — момичето взе кърпа и започна да търка плота пред себе си, сякаш забравила за госта си.

Очите на Слав се заковаха върху лекото поклащане на гърдите ѝ. Тя, изглежда разбра какво беше привлякло вниманието му и червенината на бузите ѝ се разрасна. Спря, леко изтупа кърпата до бедрото си и я остави.

Той я наблюдаваше, търсеше не непременно недостатъци, но особености. Леко щръкнали и почти прозрачни уши, наличие на двойна гуша и хлътнали, към леко издълженото чене, бузи. Пред него стоеше уникално създание, каквото можеше единствено въображението на велик творец да извае. Не можеше да откъсне поглед от нея.

Вратата зад гърба му се отвори, това го извади от унеса и Слав извърна глава. В пекарната влезе клиент — стройно момиче, облечено в дъждобран. С непознатата нахлу студен въздух. Тя затвори след себе си и пристъпи напред.

— Добре дошла! — поздрави дъщерята на симидчията.

— Добре заварила! — отвърна новодошлата.

Селма кимна по посока на Слав. Момичето безцеремонно издърпа стол и се настани срещу него. Още преди да се опомни, момичето взе инициативата:

— Ако ти си Слав, значи чакаш мен.

Той се обърна към Селма, но нея вече я нямаше. Само завесата, зад която бе изчезнала леко потрепваше.

— Аз съм – върна погледа си към момичето, — но мислех, че някой друг… Някой мъж…

— Е, не бъди сексист — отвърна момичето.

„Какво ли може да иска от мен?“ – помисли той. Никога не бе имал директен контакт с клиент. За това се грижеше Халил.

— Наричай ме Фея — представи се девойката, като кокетно оправи непослушен кичур на челото си. Ръката ѝ бе тънка, по детски крехка, а кожата — почти прозрачна. На дланта забеляза малко петно. Леко набръчкано, то приличаше на разтворена роза. Предположи, че е стар белег.

Тя проследи погледа му и той сведе очи.

— Фея? – разглеждаше мушамата на покривката.

— Да, Фея.

— Като от приказките? – Слав вдигна поглед и очите им се срещнаха.

— Като от приказките — усмихна се тя.

Лицето ѝ бе приветливо, но твърде обикновено. Освен леко навирено носле, нямаше нищо забележително. Беше облекла сив дъждобран, прихванат на кръста с колан. Под него прозираше бяла блузка, нещо рядко срещано. По-надолу нямаше как да види, тъй като масата помежду им пречеше. На безименния пръст на момичето мерна бяло пръстенче.

— Опасно е да ходиш така по улиците — посочи ръката ѝ Слав.

— За мен не е. — Каза го толкова убедително, сякаш вярваше в това.

Той наведе глава. Безопасността на непознатата не бе негова работа.

Завесата се отдръпна и оттам се появи Селма. Носеше малка сребърна табла, върху която димяха две тънки стъклени чашки.

Момичето внимателно заобиколи плота и се доближи до масата.

— Чай. Да ви е сладко! — усмихна се тя.

Когато момичето се наведе да остави чашката, излъчи странна смес благоухание. Полъхът идваше от гладката кожа на момичето. „Източен бриз“ – хрумна му и така я нарече в себе си.

— Благодаря! — каза Фея.

— Благодаря! — повтори Слав. Без да иска, докосна с коляно краката на Фея и смутено го отдръпна. В движението си бутна и разтърси масата. Чашите се разклатиха, неговата преля и напълни порцелановата чинийка. — Аз, такова… — смотолеви той. — Без да искам.

— Няма нищо. Да ви е сладко — Селма остави книжна салфетка пред Слав. Усмивката не слизаше от лицето ѝ. Със ситни стъпки се прибра зад тезгяха, а само след секунди се изниза зад завесата.

Слав успя да попие със салфетката дъното на чинийката.

Като по команда вдигнаха чашки, но чаят бе твърде горещ и те се отказаха. Все така едновременно ги оставиха в чинийките. Сцената му се стори комична, но остана сериозен.

— Е? – обърна се към девойката. – Слушам.

Фея хвърли бърз поглед към входната врата.

— Ти си фосикър, нали? – обърна се към него.

— Къде си чула това?

— А как се наричат хората, които тършуват в остатъците от Мрежата?

Слав прехапа устни. Защо Юсуф би казал на непознатата за него? След кратко колебание реши, че няма смисъл да отрича. Просто трябва да изчака, за да разбере намеренията ѝ.

— Да, такъв съм. Фосикър.

— И сигурно искаш да изкараш малко пари?

— Зависи – Слав потопи лъжичката в чая и започна да бърка, като леко почукваше стените на чашката. Момичето се втренчи в ръката му. Той извади лъжичката и я облиза. Беше гореща. Намръщи се и я остави обратно върху чинийката.