Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

За миг сякаш увиснах във въздуха като Уили Койота oт анимационното филмче за Пътния бегач. Щом образът ми се появи окончателно, полетях надолу. Направих напразен опит да сграбча портата пред себе си; тя бе твърде далеч.

Стоварих се тежко на земята и изгубих половината от точките си за защита от удара. После бавно станах на крака и се огледах. Стоях на дъното на огромен кратер с формата на куб на мястото, където преди се намираха основите и подземните етажи на замъка. Наоколо бе пусто и цареше злокобна тишина. Нямаше отломки от рухналия замък, нито останки от хилядите космически кораби и совалки, от които небето гъмжеше преди малко. Всъщност не бе останала и следа от епичната битка, разигравала се тук само допреди миг. Катаклизмът бе изпепелил всичко.

Погледнах надолу към аватара си и видях, че сега беше облечен с бяла тениска и джинси — начинът, по който бе облечен всеки новосъздаден аватар. Отворих прозореца със статуса и инвентара си. Здравето на аватара ми бе идеално, бях си на същото ниво и имах същите показатели за умения, като преди. Но инвентарът ми бе напълно празен с изключение на един предмет — монетата от четвърт долар, която спечелих, след като изиграх перфектната игра на Рас-Мап на Аркайда. Не бях могъл да я извадя от инвентара си и затова не успях да я дам, за да ѝ направят магия или да разкрият за какво служи. Заради бурните събития от последните няколко месеца съвсем бях забравил за нея.

Но сега знаех — тя беше артефакт за еднократна употреба, който даде на аватара ми допълнителен живот. До този момент дори не подозирах, че подобно нещо беше възможно. В цялата история на ОАЗИС нямаше данни някой аватар да беше получавал допълнителен живот.

Маркирах монетата в инвентара си и се опитах да я извадя. Този път успях. Разгледах я в отворената си длан. Сега, след като единствената способност на артефакта бе използвана, тя вече не притежаваше магически качества. Сега си беше просто монета от четвърт долар.

Прибрах я обратно в инвентара си и погледнах нагоре към кристалната порта, рееща се на двайсет метра над мен. Още си стоеше там, широко отворена. Но нямах никаква представа как щях да се изкача, за да вляза през нея. Нямах реактивни ботуши, нито кораб, нито магически предмети. Нямах нищо, с което да полетя или да се издигна. А наоколо не се виждаха никакви стълби.

Стоях на един хвърлей от Третата порта, но не можех да стигна до нея.

— Хей, Зи? — обади се внезапно един глас. — Чуваш ли ме?

Беше Аех, но гласът ѝ вече не минаваше през филтър, за да звучи като мъжки. Чувах я прекрасно, сякаш говореше в слушалка на ухото ми. Но не разбирах как беше възможно това, защото аватарът ми вече нямаше радиостанция. А този на Аех беше мъртъв.

— Къде си? — попитах въздуха пред себе си.

— Мъртва съм като всички останали. Освен теб.

— Тогава защо те чувам?

— Ог успя да ни осигури достъп до аудио и видеовръзката ти. Виждаме и чуваме всичко, което ти виждаш и чуваш.

— Аха — отвърнах аз.

— Съгласен ли си, Парзивал? — попита Ог. — Ако не си, кажи.

Замислих се за миг.

— Съгласен съм. Шото и АртЗмида чуват ли ме?

— Да, тук съм — каза Шото.

— Добре де, всички сме тук — обади се АртЗмида и долових по гласа ѝ, че едва сдържеше гнева си. — Всички сме мъртви. Въпросът е, защо ти си жив, Парзивал?

— Да, много сме любопитни. Какво се случи? — попита Аех.

Извадих монетата и я вдигнах пред очите си.

— Преди няколко месеца спечелих тази монета на Аркайда , след като преминах без грешка всички нива на Рас-Мап. Оказа се, че е артефакт, но не знаех за какво служи. Сега обаче знам. Тя ми даде допълнителен живот.

За миг те замлъкнаха, а после Аех се разсмя.

— Какъв късметлия си, кучи сине! По новините съобщават, че всички аватари в Зона 10 са загинали. Това е повече от половината население на ОАЗИС.

— Катаклизмът ли избухна? — попитах аз.

— Най-вероятно — отвърна Арт3мида. — Шестиците явно са го купили от онзи търг преди няколко години. И през цялото време са чакали най-подходящия момент да го използват.

— Но така са избили и цялата си войска — каза Шото. — Защо им е било да го правят?

— Мисля, че по-голямата част от тях и без това вече бяха мъртви — отвърна АртЗмида.

— Не са имали друг избор — поясних аз. — Само така можеха да ни спрат. Вече бяхме отворили Третата порта и тъкмо щяхме да влезем, когато детонираха артефакта… — замълчах за малко, защото се сетих нещо. — Но как са разбрали, че сме я отворили? Освен ако…