Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Май стигнахме до последното чудовище — пошегува се Аех по радиостанцията. Четиримата се разпръснахме и започнахме да кръжим над Соренто като подвижни мишени.

— По дяволите, май не можем да го унищожим — казах аз.

— Много си наблюдателен, Зи. Да ти хрумва някоя невероятна идея? — попита АртЗмида.

Замислих се за миг.

— Какво ще кажете аз да му отвлека вниманието, а вие тримата да се промъкнете към замъка?

— Чудесен план — отвърна Шото. Но вместо да тръгне натам, той полетя право към Соренто и измина разстоянието между тях само за няколко секунди.

— Вървете! — извика той. — Този кретен е мой!

Аех го заобиколи отдясно, АртЗмида мина отляво, а аз се изстрелях в небето и го прескочих. Долу Шото се изправи срещу Соренто и разликата в размерите на роботите им ме притесни. Роботът на Шото изглеждаше като играчка в сравнение с огромния дракон на Соренто. Въпреки това, Шото изключи реактивните си двигатели и се спусна на земята срещу Мекагодзила.

— Побързайте! — извика Аех. — Входът на замъка е отворен!

От въздуха видях, че вълна след вълна от аватари нападаха Шестиците, обградили входа. Редовете им се разкъсаха и стотици аватари вече минаваха покрай тях към отворения замък само за да установят, че не могат да прекрачат прага, защото нямаха Кристален ключ.

Аех направи вираж точно пред мен, отвори кабината на Гъндам, скочи навън и в същия миг прошепна командата. Роботът мигновено се смали, той го хвана във въздуха и го прибра в инвентара си. Аватарът на Аех полетя по неведоми пътища във въздуха, тръгна да се спуска, като мина над блъсканицата от ловци на входа на замъка и влетя вътре през отворените врати. Миг по-късно АртЗмида направи подобна маневра, прибра робота си във въздуха и влетя в замъка след Аех.

Обърнах Леопардон рязко надолу и се приготвих да ги последвам.

— Шото! — изкрещях по радиостанцията. — Влизаме! Идвай!

— Ти върви, аз идвам ей сега — отвърна той. Но нещо в тона му ме разтревожи и отново издигнах робота си. Кръжеше над Соренто близо до дясното му рамо. Соренто бавно завъртя робота си и тръгна обратно към замъка. Сега разбрах, че недостатъкът на робота му бе бавното придвижване. Бавното движение на Мекагодзила и атаките от всички страни компенсираха привидната му неуязвимост.

— Шото! Какво чакаш? Да вървим!

— Вървете без мен. Трябва да се разплатя с този кучи син.

Преди да успея да отговоря, той се спусна към Соренто, размахал по един гигантски меч във всяка ръка на робота. Остриетата се врязаха в дясната страна на Соренто и пръснаха водопад от искри, но за моя изненада му нанесоха и поражения. Когато димът се разсея, видях, че дясната ръка на Мекагодзила виси неподвижно. Беше прерязана над лакътя.

— Вече ще си бършеш задника с лявата ръка, Соренто! — извика тържествуващо Шото. След това той запали ракетите на Рейдийн и се насочи в моята посока към замъка. Но Соренто вече бе успял да извърне главата на робота си и се целеше в Шото със светещите си сини очи.

— Шото! Пази се! — извиках аз, но гласът ми бе заглушен от светкавицата, която изригна от устата на металния дракон. Лъчът уцели робота му в гърба и той внезапно избухна в оранжева огнена топка.

Радиовръзката помежду ни изпука от статичен шум. Извиках го отново, но той не отговори. Тогава на дисплея ми се появи съобщение, че името на Шото е изчезнало от Класацията.

Той беше мъртъв.

Тази мисъл ме вцепени, което беше голям проблем, защото Соренто още стреляше със светкавицата. Лъчът бързо описа мощна дъга, която проряза земята, пропълзя диагонално по стената на замъка и се насочи към мен. Накрая реагирах — твърде късно — и Соренто уцели торса на Леопардон, секунда преди лъчът да угасне.

Погледнах надолу и видях, че долната му половина беше взривена. Всички индикатори в кабината започнаха да примигват, а роботът ми тръгна да пада на две димящи половини.

Някак си успях да запазя присъствие на духа, за да се протегна и да дръпна лоста за катапултиране над седалката. Покривът на кабината се отвори и аз изскочих от падащия гигант секунда преди той да се сгромоляса на стълбите на замъка и да убие няколко десетки аватара, струпали се там.

Активирах реактивните си ботуши точно преди да падна на земята и бързо смених настройките на конзолата, защото вече управлявах аватара си, а не гигантския робот. Успях да се приземя на няколко метра от входа на замъка и да избегна на косъм пламтящите останки на Леопардон. Миг след като се приземих, над мен се извиси сянка. Обърнах се и видях робота на Соренто да се спуска от небето. Той вдигна огромния си ляв крак и се приготви да ме смаже.