Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Ес Ди-03 се е изкачил по няколко каменни стълбища до най-горния етаж на замъка. По пътя той е минал през няколко пропускателни пункта. Всеки път механизирани часовои са сканирали нивото му на достъп и са виждали, че е имал право да ходи, където си поиска. Накрая Ес Ди-03 е стигнал до най-горния етаж на замъка и е излязъл на просторната наблюдателна платформа, разположена там.

По това време андроидът може и да е бил привлякъл някой и друг любопитен поглед от ескадрона елитни Шестици, охраняващ платформата. Няма как да знам. Нo дори пазачите по някакъв начин да са имали предчувствие за това, какво е щяло да се случи, и да са били открили огън по малкия андроид, вече е било твърдо късно да го спрат.

Ес Ди-03 е продължил към центъра на покрива, където могъщ магьосник е държал Сферата на Осувокс — артефакта, генериращ сферичния щит около замъка.

Тогава, в изпълнение на последната команда, която бях програмирал в устройството два дни по-рано, е вдигнал бомбата над главата си и я детонирал.

Експлозията е изпепелила помощния андроид, както и всички аватари на платформата, включително магьосника, който е държал Сферата на Осувокс. В мига, в който той е загинал, артефактът се е изключил и е паднал на празната платформа.

Експлозията беше придружена със зрелищна светлина, която за миг ме заслепи. След като светлината угасна, обърнах очи към замъка. Щитът бе деактивиран. Армиите на Шестиците и ловците сега бяха разделени само от открито пространство.

В продължение на около пет секунди нищо не се случи. Сякаш времето бе спряло и всичко наоколо бе притихнало. После избухна пълен хаос.

От пилотската кабина на робота си нададох тих радостен възглас. Не можех да повярвам, че планът ми успя. Но нямах време да празнувам, защото сега се намирах в самото сърце на най-голямата битка в историята на ОАЗИС.

Не знаех какво да очаквам. Надявах се, че поне една десета от придошлите ловци ще се присъединят към нас срещу Шестиците. Но след няколко мига стана ясно, че абсолютно всички ловци възнамеряват да се бият. В мига, в който щитът изчезна, морето от аватари нададе свиреп боен вик и се спусна към Шестиците от всички страни. Удивих се от пълната липса на колебание у ловците, защото бе ясно, че много от тях отиваха на сигурна смърт.

Гледах удивен как двете могъщи армии се сблъскваха около мен — на земята и в небето. Гледката бе хаотична и спираше дъха — все едно няколко пчелни кошера и рояци оси се бяха спуснали заедно върху гигантски мравуняк.

С АртЗмида, Аех и Шото стояхме в самия център на битката. Първоначално дори не помръднах от страх да не премажа вълните от ловци, които се тълпяха около краката на робота ми. Соренто обаче не изчака никого да се отдръпне от пътя му. Той смаза десетки аватари, включително част от собствените си войници, с исполинските си механични крака, докато вървеше тежко към нас, а всяка от стъпките му оставяше след себе си малък кратер в каменистата повърхност на планетата.

— Опаа — чух да промърморва Шото, докато роботът му заемаше отбранителна позиция. — Ето го, идва.

Роботите на Шестиците вече бяха изложени на канонада от изстрели от всички посоки. Най-много обстрелваха Соренто, защото неговият робот беше най-голямата мишена на бойното поле и всеки ловец, който бе достатъчно наблизо, не можеше да устои на изкушението да стреля по него. Непрестанната канонада от снаряди, огнени топки, магически ракети и лазерни лъчи бързо унищожи и обезвреди останалите роботи на Шестиците (които така и не успяха да се съберат във Волтрон). Но роботът на Соренто не бе пострадал изобщо. Всеки снаряд, който го удареше, отскачаше от бронираното тяло, без да го засегне. Около него кръжаха десетки кораби и совалки, които го обстрелваха, но без полза.

— Каква битка само, като в Червена зора! — изкрещя Аех по радиостанцията. И при тези думи той насочи цялата огнена сила на Гъндам към Соренто. В този миг Шото започна да стреля с лъка на Рейдийн, а АртЗмида пусна червения лазерен лъч, който излизаше от гигантските метални гърди на Минерва X. Да не остана по-назад, аз пуснах дъговото оръжие на Леопардон — златен бумеранг, който се изстреля от челото на Робота.

Всичките ни изстрели попадаха точно в целта, но само лъчът на АртЗмида нанесе щети по робота на Соренто, като отчупи парче метал от дясната лопатка на гърба на металното влечуго и обезвреди оръдието, монтирано там. Това обаче не го забави особено. Той продължаваше да се приближава към нас, а очите на Мекагодзила засияха в яркосиньо. Соренто отвори устата на робота и от пастта му изригна синя светкавица. Лъчът удари земята пред краката ни и отвори дълбока димна пропаст, а Мекагодзила продължи напред и изпепели всички аватари по пътя си. Едва избягах от удара. Но и четиримата се спасихме, като изстреляхме роботите си във въздуха. Лъчът спря миг по-късно, но Соренто продължи да се движи тежко напред. Забелязах, че очите на робота му вече не светеха в синьо. Явно светкавицата трябваше да се презареди.