Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Направих три крачки тичешком, скочих и активирах реактивните ботуши. Ударната вълна ме изтласка тъкмо навреме, защото в следващия миг огромното ходило с нокти на Мекагодзила направи кратер на мястото, на което стоях само преди секунда. Металният звяр нададе пронизителен писък, последван от кухия, гръмък смях на Соренто.

Спрях реактивните ботуши и се свих на топка. Ударих земята, претърколих се напред и се изправих на крака. Вдигнах поглед към металната глава на влечугото и примижах. Очите му още не светеха. Сега можех да запаля реактивните ботуши и да вляза в замъка, преди оръжието на Соренто да се зареди. Той нямаше да може да ме последва вътре, без да излезе от огромния си робот.

Чувах как АртЗмида и Аех ме викаха по радиостанцията. Те вече ме чакаха пред портата.

Трябваше само да прелетя до замъка. Тримата можехме да отворим портата и да влезем, преди Соренто да ни догонеше. Бях сигурен в това.

Но не помръднах. Вместо това извадих Бета капсулата и вдигнах малкия метален цилиндър в дланта на аватара си.

Соренто се бе опитал да ме убие, а с бомбата, която беше заложил, уби леля ми, много от съседите ми, включително милата старица госпожа Гилмор, която не бе сторила зло никому. Той уби и Дайто и макар никога да не го бях срещал в истинския свят, Дайто ми беше приятел.

Преди малко уби и аватара на Шото и му отне всички шансове да влезе в Третата порта. Соренто не заслужаваше нито силата си, нито длъжността си. Заслужаваше да бъде унизен публично и победен. Заслужаваше някой да му срита задника пред очите на целия свят.

Вдигнах Бета капсулата високо и натиснах бутона за активиране.

Последва ослепителен проблясък и небето стана алено, а аватарът ми изведнъж се промени, порасна и се превърна в гигантско хуманоидно извънземно с кожа в червено и сребристо и светещи елипсовидни очи, чудата глава с перки и сияеща светлина в центъра на гръдния кош. През следващите три минути щях да съм Ултрамен.

Мекагодзила внезапно спря да пищи и да се мята. Погледът ѝ бе насочен към земята, където само миг преди това стоеше аватарът ми. Сега Соренто бавно вдигна глава, премери с поглед новия си опонент и очите ни най-накрая се срещнаха. Стоях лице в лице с робота му и бях почти с неговия ръст и размери.

Роботът направи няколко тромави крачки напред. Очите му отново засияха.

Аз приклекнах леко, заех отбранителна поза и видях, че броячът в ъгъла на дисплея ми вече отчиташе времето:

2:59. 2:58. 2:57.

Под хронометъра имаше меню с различните енергийни атаки на Ултрамен на японски. Бързо избрах Специален лъч и вдигнах ръце пред себе си — едната хоризонтално, а другата вертикално под формата на кръст. От предмишниците ми се изстреля бял лъч, който удари Мекагодзила в гърдите и я блъсна назад. Загубил равновесие, Соренто изведнъж се препъна. Огромният му робот падна на земята.

Хиляди аватари от тънещото в хаос бойно поле около нас нададоха радостен възглас.

Изстрелях се във въздуха и прелетях половин километър нагоре. После се спуснах обратно, надолу с краката, насочил петите си право към извития гръбнак на Мекагодзила. Когато краката ми я удариха, чух как нещо в металния звяр изпука под тежестта ми. От устата на гиганта започна да излиза дим, а синият блясък в очите му угасна.

Направих задно салто и се приземих с клякане зад проснатия робот. Единствената му функционираща ръка се размаха обезумяло, а опашката и краката му се мятаха в конвулсии. Соренто явно не успяваше да го овладее и изправи на крака.

Избрах от менюто с оръжията си Ултраразрез. В дясната ми ръка се появи светещ циркуляр от ярка синя светлина, койхо се въртеше бързо. Хвърлих го по Соренто с рязко движение на китката като фризби. Дискът профуча във въздуха и удари Мекагодзила в корема. За миг енергийното острие проряза металната кожа като тофу и разцепи робота на две. Точно преди машината да избухне, главата се отдели от врата и се изстреля. Соренто се бе катапултирал. Но тъй като роботът бе проснат на земята, той се изстреля по траектория, хоризонтално на земята. Бързо се нагласи и ракетите на главата му започнаха да се обръщат към небето. Преди да бе избягал надалеч, кръстосах ръце отново и изстрелях още един лъч, който прониза летящата глава като гълъб от пластелин и металът избухна в радваща окото експлозия.

Тълпата полудя.

Погледнах Класацията и се уверих, че служебният номер на Соренто беше изчезнал. Той беше мъртъв. Това обаче не ми донесе кой знае какво удовлетворение, защото знаех, че сигурно вече избутваше някой от подчинените си от сензорния му стол и поемаше управлението на нов аватар.