Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Наблюдавали са ни — каза Аех. — Шестиците сигурно са имали камери, скрити около портата.

— Значи са ни видели как я отваряме — каза АртЗмида. — И сега знаят как и те да я отворят.

— И какво от това? — намеси се Шото. — Аватарът на Соренто и всички останали Шестици са мъртви.

— Грешиш — възрази АртЗмида. — Провери Класацията. В нея, след Парзивал, все още има двайсет аватара на Шестици. А резултатите им показват, че всички до един имат Кристален ключ.

— Мамка му! — възкликнаха в един глас Аех и Шото.

— Шестиците са били наясно, че е можело да се наложи да използват Катаклизма — обясних аз. — И са взели мерки да изтеглят част от аватарите си извън зоната. Сигурно чакат в кораб отвъд границата, където ще си в безопасност.

— Прав си — каза Аех. — Това означава, че още поне двайсет Шестици пътуват към теб, Зи. Размърдай си задника и влизай през портата. Това е единственият ти шанс. — Тя въздъхна сломено. — За нас всичко приключи и сега викаме за теб, амиго. Късмет.

— Благодаря, Аех.

— Gokouun о inorimasu — рече Шото. — Дай всичко от себе.

— Ще се постарая — отвърнах аз и изчаках и Арт3мида да ми даде благословията си.

— Успех, Парзивал — каза тя след дълго мълчание. Аех е прав. Няма да имаш втора възможност да спечелиш. Нито който и да било друг ловец — каза тя задавено, сякаш едва сдържаше сълзите си. После си пое дълбоко въздух и продължи: — Не прецаквай шанса си.

— Няма. Без напрежение, а?

Погледнах нагоре към отворената порта, която бе така недостижима. После сведох поглед и започнах да се оглеждам наоколо, като отчаяно се опитвах да измисля как да се кача до горе. И тогава нещо привлече погледа ми — просто няколко примигващи пиксела в далечината в другия край на кратера. Затичах натам.

— Не че искам да ти давам акъл — обади се Аех, — но накъде хукна?

— Всички предмети на аватара ми бяха унищожени от Катаклизма и сега няма как да полетя до портата.

— Шегуваш се! — въздъхна Аех. — Лошите новини не секват!

С приближаването си към предмета започнах да го виждам по-ясно. Беше Бета капсулата, която се рееше на няколко сантиметра над земята и се въртеше по посока на часовниковата стрелка. Катаклизмът беше унищожил всичко в района, което можеше да бъде унищожено. Аватари, постройки, кораби, предмети. Но не бе унищожил артефактите, които аватарите носеха, защото те не можеха да бъдат унищожени. Точно като портата.

— Това е Бета капсулата! — извика Шото. — Явно ударната вълна я е запратила там. Можеш да се превърнеш в Ултрамен и да отлетиш до портата!

Кимнах, вдигнах капсулата високо и натиснах копчето, за да я активирам. Не последва нищо.

— Мамка му! — промърморих, когато осъзнах защо не проработи. — Не става. Може да се използва само веднъж дневно. — Прибрах капсулата и отново започнах да се оглеждам. — Наоколо би трябвало да има и други артефакти. — Започнах да обикалям основите на замъка с поглед, вперен в земята. — Някой от вас носеше ли артефакт, който дава способност за летене?

— Аз нямах артефакти — отвърна Шото.

— Моят Меч на Ба Хир беше артефакт — каза Аех. — Той обаче няма да ти помогне да стигнеш до портата.

— Но моите Чък ще ти помогнат — обади се АртЗмида.

— Какво е това Чък ?

— Кецовете ми. Черни Чък Тейлър. Те са артефакт, който дава на аватара възможност да тича много бързо и да лети.

— Идеално! — отвърнах аз. — Само трябва да ги открия. — Продължих да тичам напред и да оглеждам земята. Намерих меча на Аех след минута и го прибрах в инвентара си, но ми отне още пет минути да намеря вълшебните гуменки на АртЗмида в южния край на кратера. Обух ги и те паснаха идеално на краката на аватара ми. Когато завързах връзките, заявих:

— Ще ти ги върна, Арти. Обещавам.

— Гледай да удържиш на думата си, това са любимите ми кецове.

Направих няколко крачки тичешком, скочих във въздуха и полетях. Издигнах се нагоре, обърнах се към Третата порта и се насочих право към нея. Но в последния момент се дръпнах надясно и се спуснах от ново надолу. Спрях пред портата. Кристалната рамка висеше във въздуха точно срещу мен на няколко метра. Напомняше ми на летящата врата в началото на Зоната на здрача.

— Какво чакаш? — извика Аех. — Шестиците може да пристигнат всеки момент!

— Знам. Но искам да ви кажа нещо, преди да вляза.

— Хайде, изплюй камъчето! Времето тече, глупако — каза Артмида.

— Добре, добре! Исках само да ви кажа, че знам как се чувствате. Това, което се случи, не е честно Трябваше всички да влезем заедно. Затова преди да премина — искам да знаете едно. Ако стигна до Яйцето, ще разделя печалбата на четири равни части с вас.