Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Е, тази идея е безполезна. Не виждам никъде машина за жетони.

— Явно имаш право само на една игра — каза Аех. — Всичко или нищо.

— Не съм играл на Tempest от години. С мен е свършено. Няма как да бия резултата на Холидей от първия опит.

— Не е нужно — каза АртЗмида. — Виж годината на издаване.

Погледнах към долната част на екрана. @MCMLXXXATARI — 1980 г.

— С какво ще му помогне това? — попита Аех.

— Да, как ще ми помогне?

— Това означава, че играта е първата версия на Tempest — обясни АртЗмида. — Версията, която била разпространена с бъг в кода. Когато пуснали Tempest по игралните зали, децата открили, че ако умреш при даден резултат, машината ти дава шепа допълнителни кредити.

— О — казах, малко засрамен. — Нямах представа.

— Ако се беше интересувал колкото мен, щеше да го знаеш — отвърна АртЗмида.

— Да му се не види, момиче — подсвирна тихо Аех. — Доста си се постарала.

— Благодаря — каза АртЗмида. — Има някаква полза от това да си вманиачен по видеоигри. И да нямаш личен живот. — При тези думи всички се разсмяха. Без мен обаче, бях твърде нервен.

— Добре, Арти. Какво да направя, за да спечеля безплатните жетони?

— В момента преглеждам дневника си — отвърна тя. Чух шумолене на хартия. Като че ли прелистваше страниците на истинска книга.

— И просто случайно си носиш хартиено копие от дневника? — попитах аз.

— От край време си водя дневника в тетрадки, подвързани със спирала, което е много удобно, като се има предвид, че акаунтът ми в ОАЗИС и всичко в него преди малко бяха изтрити. — Чу се още шумолене от прелистване на страници. — Намерих го! Първо трябва да натрупаш над 180 000 точки. След това трябва да завършиш играта с резултат с последни цифри 06, 11 или 12. Ако успееш, ще получиш четирийсет безплатни жетона.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

— Добре. Започвам.

Изпълних ритуала, който правех, преди да започна някоя игра. Протегнах се, изпуках кокалчетата на пръстите си и завъртях врат наляво и надясно.

— Боже, колко още ще се мотаеш? — попита Аех. — Напрежението ще ме убие.

— Тихо! — скастри ги Шото. — Оставете човека да се приготви!

Всички млъкнаха, докато не приключих с ритуала си. След като се почувствах достатъчно готов, казах:

— Нямам вече какво да губя — и натиснах бутона Играч 1.

Играта Tempest имаше стари векторни графики — сияещи неонови линии върху катраненочерен екран. Играчът гледа отгоре триизмерен тунел, а „стрелецът“, който върви по ръба на тунела, се управлява с въртяща се шайба. Целта е да стреляш по враговете, които изпълзяват от тунела към теб, като в същото време се пазиш от обстрела им и преодоляваш други препятствия. С всяко следващо ниво тунелите придобиват все по-сложни геометрични форми, а броят на враговете и на другите препятствия, които пълзят към теб, се увеличава драстично.

Холидей бе настроил машината в режим Турнир, затова не можех да започна играта на по-високо от 9-то ниво. Отне ми около петнайсет минути да достигна 180 000 точки, а през това време изгубих два живота. Бях още по-зле, отколкото си мислех. Когато натрупах 189 412 точки, умишлено надянах стрелеца си на едно острие и изразходих последния си живот. Играта ме подкани да въведа инициалите си и аз нервно ги написах: У-О-У. След това броячът за жетони изведнъж скочи от 0 на 40.

Радостните възгласи на приятелите ми едва не ми докараха инфаркт.

— АртЗмида, ти си гениална — казах, щом шумът утихна.

— Знам.

Отново натиснах бутона Играч 1 и започнах втората игра, вече съсредоточен да надмина резултата на Холидей. Още бях нервен, но в значително по-малка степен. Ако не успеех сега, имах още 39 възможности да бия резултата му.

По време на почивката, между две вълни от нашественици, АртЗмида се обади:

— Значи инициалите ти са У-О-У? „0“ от какво е съкратено?

— От „олигофрен“.

Тя се разсмя.

— Сериозно те питам.

— От Оуен.

— Оуен — повтори тя. — Уейд Оуен Уотс. Хубаво име. — Когато следващата вълна от врагове се появи, тя замълча. Завърших втората игра след няколко минути с резултат 219 584 точки. Резултатът не беше плачевен, но беше далеч от целта ми.

— Не е зле — каза Аех.

— Да, но не е и много добър — каза трезво Шото. В този момент той се усети, че го чувах, и каза: — Имам предвид, че е много по-добре, Парзивал. Чудесно се справяш.

— Благодаря за доверието, Шото.

— Хей, чуйте това — каза АртЗмида и започна да чете от дневника си. — Идеята за играта хрумнала на създателя ѝ Дейв Търнър, след като сънувал кошмар, в който чудовища излизали от дупка в земята и го гонели. — Тя се разсмя звънко — смях, който не бях чувал отдавна. — Не е ли яко, Зи?