Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Осъзнах, че стоя във възстановка на офиса на Джеймс Холидей. Стаята в имението му, в която беше прекарал последните петнайсет години от живота си. Мястото, на което бе създал последната си, най-велика игра. Играта, на която играех в момента.

Никога не бях виждал снимки на помещението, но разположението и обзавеждането му бяха описани подробно от хората от фирмата за превози, наети да почистят къщата след смъртта на Холидей.

Погледнах надолу към аватара си и видях, че вече не изглеждам като рицарите от Монти Пайтън. Отново бях Парзивал.

Първо реших да пробвам най-логичното действие и се опитах да изляза. Вратата не помръдна.

Обърнах се и пак огледах стаята и особено кръга от паметници на историята на компютрите и видеоигрите.

Тогава забелязах, че овалната форма, в която бяха подредени те, всъщност образуваше очертанията на яйце.

Мислено си припомних първата гатанка на Холидей от Поканата на Анорак:

Три ключа трите тайни порти пазят.

Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.

И онзи, който най-достоен се окаже,

ще стигне Края, где наградата го чака.

Бях стигнал до Края. Яйцето на Холидей трябваше да е скрито някъде в тази стая.

— Виждате ли това? — прошепнах аз.

Не получих отговор.

— Ало? Аех? АртЗмида? Шото? Чувате ли ме?

Пак не получих отговор. Или Ог бе прекъснал връзката им с мен, или Холидей бе създал така последния етап от портата, че комуникацията с външния свят да бъде забранена. Бях почти убеден, че е вторият вариант.

Постоях притихнал за около минута, не знаейки какво да правя. После направих първото, което ми хрумна, и отидох до Atari 2600. Конзолата беше свързана с цветен телевизор Zenith от 1977 г. Включих го, но не се случи нищо. После пуснах играта. Пак нищо. Нямаше ток, въпреки че и телевизорът, и тя бяха включени в контакти на пода.

Опитах с Apple II на масата до тях. И този компютър не се включи.

След като експериментирах няколко минути, открих, че единственият компютър, който се включваше, беше най-старият — IMSAI 8080. Съшият модел, който героят на Матю Бродерик имаше във Военни игри.

Когато компютърът зареди, екранът му остана черен с изключение на една дума.

ПОТРЕБИТЕЛ:

Въведох АНОРАК и натиснах ENTER.

ГРЕШНО ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ — ВРЪЗКАТА ПРЕКЪСНАТА.

Компютърът се изключи и се наложи да го пусна отново, за да видя пак полето за влизане.

Написах ХОЛИДЕЙ. Нямах късмет.

Във Военни игри паролата, която даваше достъп до суперкомпютъра, беше ДЖОШУА. Професор Фалкън, създателят на компютъра, бе използвал за парола името на сина си — човека, когото бе обичал най-много на света.

Въведох ОГ. Не стана. И ОГДЪН не беше правилната парола.

Написах КИРА и натиснах ENTER.

ГРЕШНО ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ — ВРЪЗКАТА ПРЕКЪСНАТА.

Опитах с имената на родителите му. Опитах със ЗЕЙФОД — името на златната му рибка. После въведох ТИБЕРИЙ — името на хамстера му.

Всички те бяха грешни.

Погледнах колко е часът. Бях тук вече от десет минути, което означаваше, че Соренто ме е настигнал. Той сигурно беше в отделно копие на тази стая. С екип от учени, изучаващи живота на Холидей, които несъмнено шептяха предложения в ухото му. Те вече сигурно съставяха списък с възможни отговори и ги пробваха толкова бързо, колкото можеше да ги въведе.

Времето ми изтичаше.

Стиснах ядно зъби. Нямах представа какво име да пробвам.

И тогава изведнъж си спомних следния пасаж от биографията на Огдън Мороу зa Холидей и Кира: "Джим страшно се притесняваше от нежния пол и Кира беше единственото момиче, с което го бях виждал да говори спокойно. Но дори и с нея говореше така само в образ като Анорак, по време на игрите ни, при това се обръщаше към нея само с Левкозия, името на героинята ѝ в Dungeons & Dragons".

Отново пуснах компютъра. Този път въведо х ЛЕВКОЗИЯ.

Изведнъж всички компютри и игри в залата се включиха. Звукът на бръмчащи харддисковс, тестови писукания и други звуци от стартиране отекнаха от сводестия таван.

Изтичах обратно при Atari 2600 и прегледах огромната етажерка с подредени по азбучен ред касети, докато не открих онова, което търсех: Adventure. Пъхнах касетата в машината, включих системата и натиснах копчето за рестартиране, за да започна играта.

Отне ми само няколко минути да стигна до тайната стая.

Грабнах меча и посякох всички дракони. Намерих черния ключ, с който се отваряха вратите на Черния замък, и влязох в лабиринта. Сивата точка бе скрита точно там, където си мислех. Взех я и я пренесох обратно през миниатюрното 8-битово кралство, а после я използвах, за да премина през вълшебната бариера и да вляза в Тайната стая. Но Тайната стая бе различна. В нея вече не стоеше името на Уорън Робинет, създателя на Adventure. Вместо това в центъра на екрана имаше голям бял овал с назъбени краища.