Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Аригато, Парзивал-сан — поклони се той.

Аз също се поклоних, след което го прегърнах.

— Добре дошъл!

Миг по-късно Аех излезе от входа на замъка и дотича при нас.

— Като чисто нов е рече тя и се усмихна на аватара си. — Благодаря, Зи.

— Де нада. — Погледнах към отворената врата на замъка. — Къде е АртЗмида? Трябваше и тя да се появи до теб…

— Тя не влезе в акаунта си — отвърна Аех. — Каза, че иска да излезе навън на чист въздух.

— Ти си я видял? Какво… — Замислих се за подходящите думи. — Как изглеждаше?

Те двамата само ми се усмихнаха и Аех постави ръка на рамото ми.

— Каза, че те чака навън. Когато си готов да се срещнеш с нея.

Кимнах. Тъкмо щях да натисна иконата за изход, когато Аех вдигна ръка.

— Чакай малко! Преди да излезеш, трябва да видиш нещо — каза тя… той и отвори прозорец пред мен. — Дават това по всички новинарски канали. Федералните току-що са задържали Соренто за разпит. Нахлули в централата на ИОИ и го измъкнали направо от сензорния му стол!

Започна видеоклип, заснет с ръчна камера. Даваха екип федерални агенти, които водеха Соренто през фоайето в централния офис на ИОИ. Все още носеше сензорния си костюм, а по петите му вървеше костюмиран мъж с прошарена коса, който вероятно беше адвокатът му. Соренто изглеждаше най-вече раздразнен, сякаш цялата тази работа представляваше просто дребно неудобство. Надписът в долната част на прозореца гласеше: Висши служители на ИОИ арестувани за заговор и убийство.

— От един час по новините излъчват записа от разговора ти в чатрума на Соренто — каза Аех, след като натисна пауза на клипа. — Особено онази част, в която заплашва да те убие, а после взривява караваната на леля ти.

Аех натисна бутона и клипът продължи. Федералните продължиха със Соренто през фоайето, пълно с репортери, които се блъскаха и викаха въпроси. Журналистът, който снимаше клипа, се спусна напред и тикна камерата в лицето му.

— Лично ли дадохте заповедта за убиването на Уейд Уотс? — извика. — Как се чувствате, след като изгубихте състезанието?

Соренто се усмихна, но не отговори. Тогава адвокатът му застана пред камерата и се обърна към репортерите:

— Обвиненията срещу клиента ми са абсурдни. Записът, който се разпространява, очевидно е фалшификат. Нямаме какво друго да кажем за момента.

Соренто кимна и продължи да се усмихва, докато федералните го извеждаха от сградата.

— На проклетникът вероятно ще му се размине — казах аз. — ИОИ могат да си позволят да наемат най-добрите адвокати на света.

— Така е — отвърна Аех, след което се ухили широко. — Но вече и ние можем да си го позволим.

Когато излязох от кабината за достъп до ОАЗИС, Ог ме чакаше пред вратата.

— Браво на теб, Уейд! — дръпна ме той и ме прегърна мечешки. — Браво!

— Благодаря, Ог! — още бях замаян и едва се държах на краката си.

— Докато беше в ОАЗИС, тук пристигнаха няколко от директорите на ГСС, както и всички адвокати на Джим. Чакат те горе. Както сигурно предполагаш, нямат търпение да говорят с теб.

— Веднага ли трябва да се срещна с тях?

— Разбира се, че не! — засмя се Мороу. — Сега те са твои служители! Остави ги да чакат колкото си искаш! — Той се наведе напред. — Моят адвокат също е тук. Той е добър човек, истински питбул. Ще се погрижи да не те будалкат, искаш ли?

— Благодаря, Ог. Много съм ти задължен.

— Глупости! Аз трябва да ти благодаря. Не съм се забавлявал така от десетилетия! Справи се страхотно, малкия.

Огледах се несигурно. Аех и Шото все още бяха в кабинките си и даваха импровизирана онлайн пресконференция. Но кабината на АртЗмида беше празна. Обърнах се към Ог.

— Знаеш ли къде е АртЗмида?

Ог се усмихна и посочи с ръка.

— Качи се по стълбите и влез през първата врата, която ше видиш. Каза, че ще бъде в центъра на лабиринта от жив плет. — Той се усмихна загадъчно. — Лабиринтът е лесен. Бързо ще я намериш.

Излязох навън и примижах, докато очите ми свикнат със светлината. Въздухът беше топъл, а слънцето вече се бе вдигнало високо. В небето нямаше нито едно облаче.

Денят бе прекрасен.

Лабиринтът беше разположен върху няколко акра зад имението. На входа, подобен на фасадата на замък, имаше отворена порта. Стените от гъст жив плет бяха високи три метра и нямаше как да надникна над тях, дори да се качах на някоя от поставените тук-там пейки.

Влязох в лабиринта и безуспешно обикалях няколко минути. Накрая осъзнах, че дизайнът на лабиринта бе идентичен с този в Adventure.