Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Последва изумена тишина.

— Ало? — попитах след няколко секунди. — Чувате ли ме?

— Да не си полудял? Защо ще го правиш, Зи?

— Защото това е единственият достоен начин, по който мога да постъпя. Защото сам никога нямаше да стигна до тук. Защото и четиримата заслужаваме да видим какво има отвъд портата и да разберем как свършва играта. И, на последно място, защото се нуждая от помощта ви.

— Би ли повторил последното изречение, ако обичаш? — каза АртЗмида.

— Нуждая се от помощта ви. Прави сте. Това е единственият ми шанс да премина през Третата порта. Вече на никого няма да му се предостави тази възможност. Шестиците скоро ще пристигнат и щом дойдат, веднага ще влязат. Затова трябва да я премина преди тях от първия път. Ще имам много по-голям шанс да успея, ако вие тримата ми помагате. Е… какво ще кажете?

— Разчитай на мен, Зи — каза Аех. — И без това възнамерявах да те напътствам, глупако.

— Брой и мен. Нямам какво да губя — рече Шото.

— Нека се изясним — каза АртЗмида. — Ако ти помогнем да преминеш през портата, ще разделиш наградата с нас. Така ли?

— Грешиш. Ако спечеля, ще разделя парите с вас. Независимо дали ще ми помогнете. Така че във ваш интерес е да ми съдействате.

— Май няма време да дадеш писмено обещание, а?

Замислих се за миг и отворих менюто на телевизионния си канал. Включих на пряко излъчване, така че всички, които гледаха канала ми (според брояча за рейтинга в момента го гледаха над двеста милиона души), да могат да чуят какво ще кажа.

— Здравейте. Аз съм Уейд Уотс, известен още като Парзивал. Каня се да вляза през Третата порта. Преди това обаче искам целият свят да знае, че ако намеря Великденското яйце на Холидей, обещавам да разделя печалбата по равно с АртЗмида, Аех и Шото. Да пукна, ако лъжа. Честна ловджийска. Честна скаутска. Каквото се сетите. Ако излъжа, нека завинаги остана в историята като страхлив лакей на Шестиците.

Когато приключих с излъчването, чух АртЗмида да казва:

— Човече, полудя ли? Шегувах се!

— О, така ли — промълвих аз. — Да, разбира се, че знаех. Изпуках кокалчетата на пръстите си, след което влетях през портата и аватарът ми изчезна сред водовъртежа от звезди.

Озовах се сред необятно, черно празно пространство. Не виждах нито стени, нито таван, но явно имаше под, защото стоях върху нещо. Изчаках няколко секунди така, в несигурност. Тогава в бездната отекна гръмък електронен глас. Звучеше, сякаш беше генериран от примитивен синтезатор за реч, подобен на онези, използвани за игри като Q*Bert и Gorf. „Постигни по-добър резултат или умри!“ — заяви гласът. После се появи лъч светлина някъде отгоре. Пред мен, в основата на лъча, стоеше стар монетен автомат за игри. Веднага разпознах характерния ъгловат шкаф. Tempest, Атари, 1980 г.

Затворих очи и увесих нос.

— Мамка му — промърморих. — Хора, на тази игра не ме бива много.

— О, я стига — прошепна АртЗмида. — Трябваше да се досетиш, че Tempest ще да бъде застъпена по някакъв начин в Третата порта. Беше очевидно.

— О, нима? И защо?

— Заради цитата на последната страница на Алманаха — отвърна тя. — „Но аз по пътя им ще сложа спънки, че току-виж от лекия успех олекнала наградата им.“

— Чувал съм този цитат — казах раздразнено. — На Шекспир е. Но си мислех, че така Холидей просто иска да каже колко труден ще е Ловът.

— Освен това обаче цитатът е и следа — каза АртЗмида. — Той е от последната пиеса на Шекспир — Бурята.

— Мамка му! — изсъсках. — Как съм могъл да пропусна по-добно нещо?

— И аз не направих тази връзка — призна си Аех. — Браво, АртЗмида.

— Буря се появява за малко и във видеоклипа към песента Подразделения на Ръш — добави тя. — Една от любимите на Холидей. Няма как да я подмине човек.

— Еха, добра е! — възкликна Шото.

— Добре! — извиках аз. — Явно е било очевидно, няма нужда да ми го натякваш!

— Значи не си се упражнявал много на тази, Зи, така ли? — попита Аех.

— Съвсем малко, преди много време. Но не достатъчно. Вижте най-високия резултат — посочих към монитора. Пишеше 728 329. Инициалите срещу него бяха „Дж. Д. X.“ — Джеймс Донован Холидей. Както се и опасявах, броячът за кредити в долната част на екрана показваше единица.

— Да му се не види — каза Аех. — Имаш само един кредит. Като на Black Tiger.

Спомних си за монетата с допълнителния живот в инвентара, която вече не можех да ползвам, и я извадих. Но когато я пуснах в процепа, машината я върна. Взех я и видях до процепа за монети лепенка с надпис: Само жетони.