Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Когато се приближих, забелязах празно парче земя точно пред входа на замъка отвън на щита. Три гигантски фигури стояха една до друга в средата на просеката. Тълпата около тях ту хукваше напред, ту се отдръпваше, тъй като аватарите се блъскаха назад, за да останат на почтително разстояние от Аех, АртЗмида и Шото, които седяха зад контролните табла на гигантските си сияещи роботи.

Сега за пръв път имах възможност да видя кои роботи си бяха избрали те, след като бяха излезли от Втората порта, и ми отне миг да се сетя кой е извисяващият се женски робот, който АртЗмида управляваше. Той бе черен с металически отблясъци, изкусно оформена като бумеранг каска и асиметрични нагръдници, които осъзнах, че го караха да прилича на женската версия на Транзор 3. И наистина беше така. Това беше женският вариант на малко известния герой от анимационния сериал Минерва X.

Аех си бе избрал Ар Екс-78 Гъндам от оригиналния анимационен сериал Мобилният Гъндам — една от най-любимите му поредици. (Макар да бях наясно, че всъщност е момиче, аватарът ѝ си беше мъжки, затова реших да продължа да се обръщам към нея в мъжки род.)

Шото се извисяваше с няколко глави над тях в кабината на Рейдийн — огромен робот в червено и синьо от анимационната поредица Смелият Рейдийн от средата на 70-те години. Грамадната машина стискаше запазената си марка — златен лък в едната ръка и огромен щит с остриета, прикрепен към другата.

Тълпата нададе рев, когато прелетях ниско над щита и после спрях рязко при останалите. Обърнах се така, че Леопардон да застане изправен, спрях двигателите и се спуснах плавно. Роботът ми се приземи на едно коляно, а от удара земята се разтресе. Изправих се и морето от зяпачи избухна в гръмовни аплодисменти, скандирайки името ми:

— Пар-зи-вал! Пар-зи-вал!

Когато скандирането утихна до глух рев, се обърнах към приятелите си.

— Зрелищна поява, фукльо — каза АртЗмида по вътрешната радиовръзка. — Нарочно ли закъсня?

— Вината не е моя, кълна се — отвърнах, опитвайки да запазя спокойствие. — Пред междузвездния портал имаше опашка.

Аех кимна с масивната глава на робота си.

— От снощи всички портали на планетата бълват аватари — посочи той към множеството около нас с масивната глава на Гъндам. — Невероятно. Никога не съм виждал толкова много кораби и аватари на едно място.

— Нито пък аз — рече АртЗмида. — Изненадвам се, че сървърите на ГСС успяват да поемат натоварването при цялото това движение в сектора. Но не виждам никакви забавяния.

Огледах морето от аватари около нас и изведнъж се обърнах към замъка. Около щита продължаваха да жужат хиляди летящи аватари и кораби, които от време на време изстрелваха куршуми, лазерни лъчове, ракети и други снаряди по него, но те се блъскаха в повърхността, без дори да я одраскат. Вътре в сферата хиляди въоръжени до зъби шестици стояха смълчани във формация, напълно опасваща замъка. Над тях имаше редици летящи танкове и бойни кораби. При всякакви други обстоятелства армията им щеше да изглежда страховита, дори непобедима. Но на фона на безбрежната тълпа, която ги заобикаляше в момента, изглеждаха далеч от необходимия брой и недостатъчно добре въоръжени.

— Е, Парзивал — обърна Шото огромната глава на робота си към мен. — Време е за шоу, стари приятелю. Ако тази сфера не изчезне, както предвиждаш, ще станем за смях.

— „Хан ще свали щита“ — цитира Аех. — „Трябва да му дадем още време!“

Засмях се и с дясната длан на робота потупах лявата си китка там, където би стоял часовник.

— Аех е прав. До пладне остават още шест минути.

Последните ми думи бяха заглушени от поредния рев на тълпата. Точно пред нас, от вътрешната страна на сферата, вратите на замъка на Анорак се отвориха и от тях излезе един аватар на Шестица.

Соренто.

Той се ухили на освиркванията и ропота, които го посрещнаха, и помаха с ръка на разположените пред замъка Шестици, които незабавно се разпръснаха и му освободиха голямо пространство. Соренто пристъпи напред и застана точно срещу нас само на двайсетина метра от другата страна на щита. От замъка излязоха още десет Шестици, които се разположиха зад Соренто на голямо разстояние един от друг.

— Имам лошо предчувствие — промърмори АртЗмида в микрофона си.

— Аз също — прошепна Аех.

Соренто огледа обстановката и ни се усмихна. Когато проговори, гласът му бе увеличен от мощни тонколони, монтирани на бойните кораби и танковете на Шестиците, за да могат да го чуят всички наоколо. И тъй като тук се бяха стекли и камери, и репортери от всички големи новинарски канали знаех, че думите му се излъчват пряко по целия сняг.