Тад Уилямс - Градът на златната сянка

Птах и Хор се спогледаха.

— Същите са, Председателю — обади се Тот с главата на ибис.

— Добре. Както виждате от доклада, между по-големите секции от случайни числа са вкарани и други, неслучайни последователности. Те сочат що за заповед е това, датата и времето, кой я е издал и т.н.

— Но ние вече установихме, че този код идва от собствения ти генератор. Ти го призна! — Хор не можа да сдържи нетърпеливия си гняв.

Ако погребалната му маска му позволяваше, сигурно щеше да му се ухили.

— Но вие не знаете всички последователности и какво означават те. Виждате ли, това наистина е разрешение за действие и наистина е дошло от мене, но то не е отишло при никое от онези… същества — каза той и посочи постоянно давещия се мъж и буцата трепереща пихтия. После се обърна към Хор: — Отишло е при тебе, Даниъл.

— За какво, по дяволите, ми говориш?

— Във всички заповеди, генерирани от мене, е включена кратка последователност, която сочи към кого са адресирани. Тези са били изпратени до военния клон на Братството, а не до ТМКС. Някой е проникнал в твоята система, Даниъл. Засекли са някоя вероятно доста незначителна заповед — например нещо по въпроса за бизнеса в Ню Рино, датите горе-долу съвпадат, — модифицирали са я леко и после са използвали кодираното разрешение, за да издадат своя собствена различна заповед до инженерния отдел на ТМКС.

— Това е нелепо! — Хор взе да опипва празния въздух, сякаш търсеше пура по бюрото си в РЖ.

Птах беше малко по-предпазлив.

— Но ние никога не сме знаели за вашите заповеди за разрешение, председателю. Това не е ли малко… малко твърде удобно за вас?

Озирис отново се разсмя.

— Донесете всички записи, които поискате. Нека прегледаме наистина внимателно предишните разрешения. И после ми кажете, че бъркам.

Птах и Хор се спогледаха. На дългата маса в Западния дворец мълчаха, но господарят на двете земи беше съвсем сигурен, че разговорите по страничните канали се бяха нажежили до бяло.

Когато най-накрая след час гласуваха, единодушно — дори и Птах, и Хор проявиха добро възпитание или политическа хитрост — го преизбраха за председател.

Озирис беше много доволен. Беше нанесъл тежък удар на амбициите и на двамата американци и известно време те щяха да си кротуват. Очевидно някой беше проникнал първо в собствената им система, а после се бяха опитали да прехвърлят вината за това върху почитаемия председател.

Особено приятно му беше да нареди на Хор да си провери охраната и да се залови с работата по намирането и определянето на проникването.

— И докато работите над това, премахнете тези двамата — той посочи Милър и Шумейкър. Никой от двамата вече не беше способен да издава какъвто и да било звук освен някакво бълбукане. — Предлагам катастрофа с кола. Двама колеги и приятели, тръгнали на някой ужасен, морално извисяващ пикник на ТМКС. Знаете как е, нали?

Птах прие с вдървена любезност и изпрати съобщение до охранителната си служба. Двата сима изчезнаха и те пристъпиха към нещо много по-приятно.

Щом Кепера се изправи на задни крака и започна явно първото от цяла поредица излияния в чест на преизбрания председател, изявявайки в най-добра степен способността си да търкаля топчета от тор, за да обясни, че той изобщо не се бил усъмнил, бил смаян от обвиненията и т.н., богът получи сигнал по една определена външна линия. Любимецът му сред жреците, принуден да си спести изразите на почит след първите няколко напевни фрази, му съобщи, че Анубис има спешно съобщение за него.

Незабелязано от другите Озирис изслуша доклада на подчинения си, докато човекът бръмбар продължаваше да нарежда. Младият му любимец изглеждаше странно спокоен, което леко обезпокои Озирис. След подобен триумф Дред би трябвало да се перчи както никога. Да не би да е намерил нещо в архива на Атаско, което да му е подсказало някакви идеи?

Освен това го имаше и въпроса с истинския противник, личността, която толкова хитро бе измамила ТМКС и бе освободила Пол Джонас. Това щеше да е само по себе си предмет на многочасови размисли. И все пак Озирис знаеше, че някъде там, отвън, има враг, и в известен смисъл се радваше. Американците със сигурност се бяха оказали недостатъчно предизвикателство.

Когато Анубис свърши доклада си и се оттегли, Озирис вдигна обвитата си с тюл ръка, за да призове към тишина. Кепера млъкна, преди да е поднесъл почитанията си докрай. Известно време продължи да стои неловко, след това се смъкна обратно на стола си.