Тад Уилямс - Градът на златната сянка

— Моля ви, председателю — обади се Уелс. Личеше си, че му е доста забавно. — Стига реторика. Имаме нужда от отговори.

— Аз никога не бързам така, както вие — Озирис заговори с най-спокойния си тон: — Обаче понякога стигам точно там, където и вие, макар и моята крачка да ме отвежда дотам по-бавно. И сега е така.

— За какво говориш? — сега Птах изгуби равновесие.

— Ами просто за това: ако онова, което ти казваш, е вярно, то тогава аз изобщо не заслужавам доверието на Братството. По този въпрос сме съгласни един с друг. Нито пък проектът би могъл да върви по-нататък, без помежду ни да има солидарност. Така че предлагам да изследваме всичко това колкото се може по-пълно, да прегледаме всички доказателства и после да гласуваме. Днес. Ако Братството гласува срещу мене, аз веднага ще се оттегля. Съгласни ли сте?

Хор кимна отсечено.

— Звучи ми справедливо. Да, справедливо.

Птах също се съгласи, но малко по-бавно — душеше за капан. Озирис нямаше да поставя никакви капани — все още беше доста стъписан от разкритията от последните няколко минути, — но още много отдавна бе решил, че е по-добре да умреш, впил зъби в гърлото на врага си, отколкото да се измъкнеш. Досега не му се беше налагало да прави нито едното, нито другото.

— Първо — каза той, — въпреки че докладът ви изглежда толкова подробен, че е достоен за възхищение, сигурен съм, че Братството би искало лично да изслуша двамата служители — другите гости закимаха и той любезно наклони в отговор собствената си маскирана глава. — Разбира се, вие сте ги задържали.

— Разбира се. — Птах вече се чувстваше уверен — лош знак. Озирис донякъде се бе надявал, че предишните вътрешни разпити в ТМКС са били твърде темпераментни. Въпреки холографските записи беше трудно да обвиняваш, опирайки се на мъртви свидетели. В днешно време данните се манипулираха толкова лесно. Не че ВР в реално време беше имунизирана срещу манипулации, но процесът беше много по-труден.

— Е, доведете ги, моля. Отделно, изолирани един от друг, разбира се. И тъй като изложеното от вас е равносилно на обвинение срещу мене, позволете ми аз да ги разпитам. Може ли?

— Естествено — съгласи се Птах, но сега другарчето му с главата на сокол не изглеждаше особено доволен. Озирис изпита малко удоволствие от това — на някакво равнище те продължаваха да се страхуват от него, разтревожени от легендарната му ловкост. Ще се постарае с всички сили да оправдае тревогите им.

Господарят на живота и смъртта махна с ръка и масата изчезна. Сега енеадите бяха насядали в кръг, всеки — на подобния си на трон стол. След миг две фигури трепнаха и се появиха в средата на кръга. Едната — пълна, другата — стройна, но и двете — неподвижни като статуи. Имаха съвсем човешки вид и това изглеждаше странно, някак си не на място, сред алчните зверски лица на животни. Както се полага на смъртни в земята на боговете, те бяха два пъти по-дребни от най-дребния сред енеадите.

— Моите служители Шумейкър и Милър — представи ги Птах. — В нашия доклад се съдържат всичките им лични данни.

Озирис се наведе напред и протегна божествения си пръст. Онзи от двамата, който изглеждаше по-възрастен, с брада и яко телосложение, трепна, сякаш се пробуждаше от кратка дрямка.

— Дейвид Шумейкър — произнесе богът, — единствената ти надежда е съвсем честно да отговориш на всички въпроси. Ясен ли съм? — Очите на мъжа се разшириха. Без съмнение след последния си разпит той беше изпратен направо в мрака на насилствения сън. „Такова събуждане ще му подейства най-малкото объркващо“ — помисли си Озирис. — Казах, ясен ли съм?

— Къде… къде съм?

Богът на двете земи замахна. Мъжът се сгърчи, стисна здраво очи и зъбите му се оголиха в агония. След като предизвиканата болка отшумя, Озирис продължи да наблюдава как мускулите на мъжа се свиват конвулсивно. Знаеше, че и останалите членове на Братството гледат. Никога не беше зле да им напомни на какво е способен… Тук той беше бог, притежаваше сила, каквато другите нямаха дори в собствените си царства. Никога не беше зле да им го напомни.

— Ще опитам пак. Единствената ти надежда е да отговориш на всички въпроси съвсем честно. Разбра ли ме? Съвсем честно!

Брадатият кимна. Симът му, генериран от холоклетката, в която беше затворен, вече беше пребледнял от ужас.

— Добре. Моля те също да разбереш и това, че онова, което мога да ти сторя, не е като обикновената болка. Тя няма да увреди тялото ти. От нея няма да умреш. Това означава, че мога да те подложа на нея толкова дълго, колкото си поискам. — Млъкна, за да успее онзи да попие това, дето му каза. — А сега ще ни разкажеш всичко за събитията, довели до намесата ти в нормалния ход на системата „Граал“.