Тад Уилямс - Градът на златната сянка

— Карай по същество. Какво общо има това с някого, който се набърква в нашия проект?

— Точно както достъпът до системата е строго ограничен, така и всяко нагаждане в системата трябва също да идва чрез кодово разрешение от някой от нас двамата. — Птах говореше внимателно заради такива като Собек, чието място в Братството по-скоро беше свързано с наличните им ресурси, отколкото с технически познания. — Ако бягството на субекта не е било случаен инцидент, значи е било насочено. Ако е било насочено, самото действие се е нуждаело от одобрение. Системата не позволява никакви външни модификации, които идват без одобрение.

Озирис все още се чудеше, но усещаше, че Птах се приближава към онова, което според него е смъртоносният удар.

— Мисля, че всички вече добихме представа — изрече той високо и отчетливо. — Може би сега би могъл да минеш от общото към частното. Какво точно сте открили?

Хор се изправи и златистите му очи пробляснаха.

— Аномалии — това сме открили. Действия, предприети от двама различни служители на ТМКС седмица преди субектът — или го наричайте, както искате — да избяга. — Американският генерал беше толкова деликатен, колкото и бягащо стадо подплашени говеда. Озирис реши, че Уелс трябва да е доста уверен, щом оставя част от атаката в ръцете на своето приятелче — особено когато наемниците на Уелс можеха някак си да бъдат обвинени. — Макар че още не можем да схванем как точно тези двамата са изпуснали субекта от радара и са го изгубили в системата, доста сме сигурни, да му се не види, че е станало точно това. Няма друго обяснение за действията им, няма други видими резултати и не можем да намерим никакви причини те да са предприели тези действия. Е, това не е съвсем вярно. Всъщност те са имали доста основателна причина да постъпят така.

Господарят на живота и смъртта нямаше намерение да позволи на някакво си безродно парвеню лукса да прави драматични паузи.

— Всички ви слушаме като омагьосани, уверявам ви! Продължавайте.

— И двамата са действали по кодирана заповед на председателя. — Хор се обърна и втренчи поглед в Озирис. — По твоя заповед…

Озирис остана абсолютно невъзмутим. Ако се ядоса и се развилнее, с нищо няма да потуши появилия се шепот и съмненията.

— За какво намекваш?

— Ти ни кажи, председателю! — Птах беше видимо доволен. — Ти ни обясни как така един субект — субект, който на първо място ти искаше да включиш в системата, макар че не си направи труда да споделиш с нас основанията си — се е измъкнал на свобода, излязъл е изпод контрола на кодирана заповед, която само ти можеш да генерираш.

— Аха! — обади се Хор, неуспял да се сдържи да не досмели основното. — Би ли ни обяснил, а? Ужасно много хора са вложили ужасно много пари в този проект. Може да искат да знаят дали не си решил да го превърнеш в свое лично място за игри.

Озирис усети шока на насядалите около масата, мъката и надигащия се гняв, който бе насочен предимно към него. Дори и Тот, обикновено толкова спокоен и тих, че беше почти невидим, сега мърдаше на стола си.

— Така ли да го разбирам: че обвиняваш мене за всичко това? За това, че съм уредил бягството на субекта? И очакваш от мене да реагирам на тези опасни глупости, за които нямаш никакво доказателство освен собствените си думи?

— Да не прибързваме — примирително се обади Птах. Озирис си помисли, че може би той вече съжалява, че е отпуснал каишката на Якубиан. — Официално не сме те обвинили в нищо. Но ние свободно предоставяме данните от своето разследване на Братството и въз основа на тях могат да възникнат някои много сериозни въпроси — махна с ръка и пред всеки участник се появи малка светеща точка, посочваща наличните файлове. — Мисля, че бремето на доказателството лежи върху тебе, председателя — поне да ни обясниш как така твоят код издава заповеди, които нямат друга видима цел, освен да улеснят бягството на субекта.

Под неизменната полуусмивка на маската си Озирис използва дългата пауза, за да прелисти набързо доклада, който току-що им беше предоставил Уелс. Съдържаше някои притеснителни подробности.

— Тук има нещо повече от притеснения за този субект — каза той най-накрая. Щеше да има далеч по-добри шансове, ако можеше да инжектира и лична нотка във всичко това — американците не бяха чак ужасно популярни. — Греша ли, като си мисля, че според вас на моето ръководство нещо му липсва? — обърна се към цялата маса: — Без съмнение всички вие видяхте колко се дразни нашият колега от моя начин на ръководене. Птах Майстора е бил най-умният от египетските богове, а и нашият тук не е по-малко умен. Със сигурност си мисли, че би могъл да върши и по-добра работа, че ако може някак си да ме свали, той и дръзкият Хор биха могли да придадат известна жизненост в ръководството на Братството — остави в гласа му да се промъкне горчива нотка. — Той, разбира се, е глупак.