Тад Уилямс - Градът на златната сянка

— Благодарение до голяма степен на тебе, Рикардо, нещата вървят наистина много добре. Очаквам включване преди края на събранието. Така че би ли ми позволил да отложа за тогава по-задълбочените дискусии…

— Разбира се, председателю — човекът бръмбър се поклони и седна на стола си.

Озирис наблюдаваше Птах и Хор, които не помръдваха. Подозираше, че американците са заети с малка странична комуникация. Зачуди се какво ли ги бе направило толкова нетърпеливи, че да преместят по-напред датата на днешното събрание.

Обичайните работи вървяха бързо — консорциум, който трябваше да се организира колкото се може по-добре, за да се заобиколят определени наложени от ООН ограничения за превоза на благородни метали; току-що приватизиран източник на мощност в Западна Африка, който трябваше да се купи на изгодна цена; неколцина свидетели по съдебен процес в Индия, които трябваше да бъдат подкупени или премахнати. Озирис започваше да си мисли, че може би е надценил американските си съперници. Очакваше добри резултати от Колумбия всеки момент и си мислеше как ли да оркестрира най-добре съобщението, когато жълтоликият Птах изведнъж се изправи.

— Преди да сме приключили, председателю, има още едно нещо.

Богът замръзна за миг — практически незабележим миг.

— Да?

— Ако си спомняте, на последното събрание говорихме за загубен субект — онзи, който по някакъв начин изчезна в системата на Граала. В ТМКС беше изнамерена някаква вътрешна информация, тъй че си помислихме, че моментът е подходящ да ни кажете как върви вашето собствено разследване на инцидента — усмивката му беше напрегната, ала широка. — Така Братството ще получи актуалната необходима информация, която можем да си споделим.

Така. Сега жицата се виждаше, а това означаваше, че според Уелс и Якубиан примката не може да бъде избягната. Озирис трескаво запрехвърля наум последните резултати, които бяха малко. Накъде ли биеха?

— Както знаете, мои агенти оперират в системата — отговори той. — Те направиха няколко непълни идентификации — които за беда се оказаха достатъчни, за да стартират възвръщане. Вероятно това са били просто роботи за статистическо подобие — обърна се и фокусира репликите си върху Тот, Сехмет и другите от азиатския контингент. Знаеше, че азиатците обичат личните гаранции. — И все пак съм напълно уверен — напълно, — че съвсем скоро ще имаме резултати — пак се обърна към Птах и разпери ръце като баща, който дразни своите млади, твърде ентусиазирани синове: — А сега вие какво имате да добавите?

— По време на една проверка на охраната на ТМКС — ставаше дума за нещо, което няма абсолютно никаква връзка, така се случи — се натъкнахме на някои аномалии в достъпните записи на проекта „Граал“. Да го кажем просто, открихме несъответен достъп — Птах го каза угрижено и беше възнаграден с подобаващи угрижени възклицания по цялата маса. — Моля ви, отбележете си, че казах „несъответен“, а не „непозволен“. Да, разбира се, че енергията и ресурсите, които влагаме, за да опазим целостта на проекта „Граал“, да не говорим за неговата секретност, са огромни — и ние си мислехме, че нищо не би успяло да ги надвие.

Озирис си мълчеше. Никак не му харесваше накъде отива тази работа. Защото това, че Уелс си беше признал пробив в охраната на собствената си операция пред събрания елит на Братството, означаваше, че той си мисли, че има нещо, което би могъл да обърне в своя полза. Иначе просто щеше да го премълчи. Избягалият субект не означаваше почти нищо за всички освен за Озирис.

— Много лошо — издаде се напред крокодилската муцуна на Собек. — Много, много лошо. Как е могло да се случи?

— Има само един начин да се получи достъп до системата — започна да обяснява Птах — и маркира лек подигравателен поклон към Озирис. — Дори и онези мои подчинени, както и тези на председателя, които работят по проекта всеки ден, трябва да получават разрешение преди смяната си и повторно, след като изтече почивката им. Това разрешение се дава под формата на постоянно променящ се кодов ключ, генериран от запечатани черни кутии — кодови генератори. Има само два такива генератора. Единият е у мене. Другият — у председателя.

Собек кимаше нагоре-надолу с издължената си муцуна. Владетел на една западноафриканска държава, на чийто народ той и семейството му десетилетия наред бяха смукали кръвта и златото, той много добре разбираше концепцията за централизация на властта.