Тад Уилямс - Реката на синия огън

Първата част от пътуването премина без произшествия с изключение на едно спречкване между Сладкия Уилям и Флоримел, което Куан Ли се опита да предотврати. Флоримел каза, че ако не открием двамата младежи, трябва да направим опит да заловим член на Братството на Граала — да го заловим, докато сме в някоя от симулациите — и да употребим насилие или заплаха, за да получим необходимата ни информация за мрежата и дори да го заставим да ни съдейства. Според Уилям това щяло да значи сами да си натресем бедя на главите — далеч по-вероятно било не само да не успеем, тъй като знаем твърде малко за възможностите им вътре в мрежата, но и да опълчим цялото братство срещу себе си. И Куан Ли, и Уилям нямаха особено желание да привличаме излишно внимание. Флоримел отвърна презрително, че това си било страх и нищо повече.

Т4б запази мълчание и неутралитет през цялото време, no-скоро май съсредоточен как да промъква своята покрита с шипове броня между речните камъни и буците пръст, които бяха най-голямото ни препятствие. Но не го упреквам, че не взе страна.

Точно преди обяд, след като бяхме оставили зад гърба си няколко големи завоя на реката, се усетих обезпокоена от някакво необичайно, но не съвсем непознато усещане. Сетих се, че изпитах същите необясними вибрации онази сутрин, когато изскочихме на брега заради обезумелите риби. Тогава едва не полудях, парализирана от постъпващата в мен информация, поради което не можах веднага да съобразя какво ми съобщава това усещане.

Когато бученето се усили, спътниците ми се развикаха, че над водата кръжи някаква бяла фигура, съвсем близо до нас. Не бях в състояние да установя нещо толкова конкретно като цвета му, а и бученето така ме разстрои, че изобщо едва долавях странното явление.

Куан Ли каза:

— Това е мъж! Оня, дето ни заведе при Т4б, когато го изплю рибата!

Уилям се развика на пришълеца «да престане да се държи като кървящия Исус, за Бога» и да дойде на брега. Почти не обърнах внимание на всичко това, защото се опитвах да доловя точния смисъл на чудноватите сигнали. За разлика от спираловидно структурираната информация, която беше характерна за симовете на моите спътници, пришълецът беше по-скоро някакво отсъствие на информация — като черна дупка, която изпраща сигнали за астрономическото си присъствие чрез онова, което не пристига от нея.

Срещнахме един от Господарите на Адърланд, както по-късно разбрахме. Стигнах до извода, че онова, което бях усетила или по-скоро не бях усетила, е творение на сложна технология, която заличава знаците за виртуалното съществуване на нейния потребител, приблизително така, както мощните шумови заглушители неутрализират звука, излъчвайки контрастиращи, заглушаващи сигнали. Но възниква въпросът, защо някой, и то владетел на толкова сложна симулация, има нужда от такава несъмнено много скъпа маскировка. Вероятно тези собственици на виртуални пространства не си стоят постоянно във владенията. Вероятно им се иска да кръстосват градините и харемите на съседите си незабелязано.

Докато продължавах да си блъскам главата над озадачаващата липса на сигнал, пришълецът обяви отсечено:

— Аз съм Кунохара. Вие сте гости в моя свят. Невъзпитано е да не се представите на своя домакин, преди да тръгнете да кръстосвате неговите земи, но вероятно идвате отнякъде, където вежливостта е непозната.

Почувствах се много особено, тъй като гласът му сякаш извираше отникъде, като старомодна филмова музика. Другите пък бяха озадачени, че той се рее почти на метър над реката.

Както можеше да се очаква, Куан Ли побърза да поднесе извиненията си за неспазване на добрия тон. Останалите запазиха мълчание — дори Уилям след първоначалната си забележка не си позволи своеволия. Кунохара в образа на дребен азиатец, както казаха другите, се понесе към брега и спря пред нас, след което се приземи. Продължи със своите закачливи и неразбираеми забележки и явно се наслаждаваше, че знае повече от нас, като някое дете. Не обръщах толкова внимание на думите му, исках да доловя какво представлява или поне за какъв се представя. Ако той бе един от враговете ни, една от силите на тази виртуална вселена, то исках да науча колкото е възможно повече за него и най-вече как управлява околната среда, тъй като всички механизми за управление, използвани в Адърланд, бяха скрити за нас. Вероятно използваше заглушаващо устройство именно за да предотврати подобни разкрития.

Така или иначе успях да си открадна съвсем малко информация.